scylla 0.1.0

data/source_texts/bulgarian.txt

@@ -0,0 +1,834 @@
+Апел от създателя на Уикипедия Джими Уейлс
+
+Срещах много присмехулни погледи преди десет години, когато започнах да говоря на хората за Уикипедия.
+Да кажем, че някои хора от бизнес средите гледаха доста скептично на идеята, че доброволци от цял свят могат заедно да създадат един забележителен общ ресурс на човешкото знание, просто водени от общата цел на споделянето.
+
+Без реклами. Без печалби. Без програма на дневния ред.
+
+Десетилетие след основаването ѝ, повече от 380 милиона хора използват Уикипедия всеки месец - почти една трета от свързаното с интернет човечество.
+
+Това е петият по популярност уебсайт в света. Другите четири са изградени и се поддържат с инвестиции, възлизащи на милиарди долари, с огромен корпоративен персонал и безмилостен маркетинг.
+
+Ала Уикипедия не е нищо подобно на комерсиален уебсайт. Тя е общностно творение, създавано от доброволци, редакция по редакция, принос по принос. Ти си част от нашата общност. И днес аз се обръщам към теб с молба заедно да защитим и съхраним Уикипедия.
+
+Заедно можем да я запазим безплатна и свободна от реклами. Можем да я запазим отворена, за да може всеки от нас да продължи да използва информацията в нея по какъвто начин пожелае. Можем да запазим растежа ѝ, разпространявайки знанието навсякъде и приканвайки всекиго да вземе участие.
+
+Всяка година по това време ние се обръщаме към теб и всички други потребители от уикипедианската общност с апел да подпомогнете нашата обща инициатива със скромно дарение от 5, 10, 20, 50 евро или повече.
+
+Ако цениш Уикипедия като източник на информация, а може би и като източник на вдъхновение, аз се надявам, че ще направиш избора да дариш още сега.
+
+С най-добри пожелания,
+
+Джими Уейлс
+
+Основател на Уикипедия
+
+П.С. Уикипедия е пример за силата на обикновените хора като нас да правят необикновени неща. Хора като нас пишат Уикипедия, дума след дума. Хора като нас я финансират, дарение след дарение. Уикипедия е доказателство за колективния ни потенциал да променим света към по-добро.
+
+Уикипедия е едновременно енциклопедия и общност от редакторите, които я създават.
+Всеки, престрашил се да редактира Уикипедия, е неин редактор. И всеки, който редактира Уикипедия по някакъв начин поема отговорност за приносите си. Същевременно, Уикипедия принадлежи на всички нейни читатели и отговорността за създаването и поддръжката зависи от всяко тяхно действие или бездействие.
+Няма техническо ограничение да се редактира в Уикипедия. Ако откриете грешка или непълнота, които знаете как да оправите, не се колебайте. Така и вие ще помогнете да подобрите енциклопедията и читателите след вас няма да бъдат подведени и ще получат по-качествена и коректна информация. Обикновено няма полза да се оплаквате или да обиждате и иронизирате съавторите на статиите, в които има несъвършенства. По-добре нанесете нужните поправки и цитирайте своите източници. Тук в Уикипедия се работи на принципа "Лозето не ще молитва, а мотика". 
+Може да започнете с редактирането на някоя от съществуващите 120 283 статии още сега! Ако още прохождате в Уикипедия, първо си поиграйте в пясъчника и там изпробвайте как работи уики-софтуерът. Прегледайте Наръчника на младия уикипедианец и Често задаваните въпроси. Както можете да видите по-горе, най-важните помощни страници и документи са систематизирани в този и шест други главни раздела:
+
+Статиите в българоезичната Уикипедия могат да бъдат илюстрирани само с изображения под свободен лиценз. Това условие влиза в сила през април 2008 по силата на резолюция на Борда на Фондация Уикимедия и решение на българската общност.
+В момента тече процес на отстраняване на локалните несвободни изображения, и на прехвърляне на свободните към Общомедия. С изключение на администраторите, потребителите нямат техническа възможност за качване на файлове локално, а се приканват да качват в хранилището на свободна мултимедийна информация Общомедия (Wikimedia Commons).
+Правила при качване
+
+Качвайте единствено файлове, създадени от вас лично, или такива, за които можете да докажете, че са били предоставени от авторите си под свободен лиценз.
+Собствени произведения можете да качвате само под свободен лиценз.
+Ако искате да допринесете за развитието на свободната енциклопедия, бъдете готови да предоставите под свободен лиценз не само текстовете, но и изображенията си. Текстовете в Уикипедия се публикуват под GFDL, а за картинките има още няколко други възможности.
+Не качвайте несвободни корици на книги, обложки на музикални носители и DVD, плакати, промоционални изображения, пощенски марки, валута, лога, емблеми, гербове или каквито и да е други типове несвободни изображения.
+Може би в миналото сте качвали и виждали (или все още понякога продължавате да виждате) такива несвободни изображения в статиите в Уикипедия на български език, но имайте предвид, че вече тече процесът по отстраняването им. В някои от другите езикови версии на Уикипедия продължава да се толерира локалното несвободно съдържание. Моля, не пренасяйте такова несвободно съдържание в Общомедия.
+Не качвайте намерени от Интернет картинки, освен ако не сте напълно сигурни, че се разпространяват под свободен лиценз. При качване на несобствени произведения, задължително посочвайте автора и източника.
+Ако взимате картинката от външен сайт, уверете се, че той съдържа изрично заявление за авторските права над съдържанието. Файлове без информация за лиценз, автор и източник (URL откъдето са взети), подлежат на изтриване в кратки срокове. За повече информация, вижте Commons:Licensing.
+Не поставяйте фалшиви лицензи на файловете, които качвате.
+Файловете се преглеждат от много редактори и рано или късно нарушенията от този род се установяват и изтриват. Възможно е да бъдете блокирани от администраторите на Общомедия, ако системно качвате файлове с невярна лицензна информация.
+Уикипедия не е личен фотоалбум или услуга за хостинг на изображения.
+Качвайте само изображения, които имат енциклопедична стойност и могат да послужат за илюстриране на статиите в Уикипедия и страниците от сродните ѝ проекти. За повече информация, вижте Commons:Project scope.
+Общомедия приема само свободни файлови формати.
+Технически възможно е да се качват само файлове в свободни формати: JPEG, GIF, PNG, SVG или XCF за изображения; Ogg Vorbis/FLAC/Speex или MIDI за звук; Ogg Theora за видео; PDF или DjVu за текстови документи. Техническото ограничение за размера на качвания файл е 100 мегабайта.
+Видове свободни лицензи
+
+За да бъде един лиценз свободен, той трябва да гарантира следните четири свободи, традиционно ограничавани от законите за авторското право:
+свободата да се ползва произведението за всякакви цели, включително и комерсиални,
+свободата да се изучава произведението и да се прилагат знанията, придобити от него,
+свободата да се правят и разпространяват копия на произведението, изцяло или в някаква негова част,
+свободата да се правят промени над произведението и така получените производни работи да се разпространяват.
+Упражняването на тези четири свободи трябва да е достъпно за всекиго, навсякъде и по всяко време. Те не трябва да бъдат ограничавани по отношение на контекста, в който творбата се използва.
+Свободните лицензи могат да налагат някои допустими ограничения, каквито са например изискването за признание на авторството и изискването производните версии и копия на свой ред да се разпространяват под свободен лиценз.
+Четирите са основните начини да се публикува мултимедийно съдържание в Уикипедия:
+Обществена собственост (Public Domain, PD)
+Криейтив Комънс — Признание (Creative Commons-Attribution, CC-BY, [1] )
+Криейтив комънс — Признание и Споделяне на споделеното (Creative Commons-Attribution-Share Alike, CC-BY-SA, [2] )
+Лиценз за свободна документация на ГНУ (GNU Free Documentation License, GFDL, [3])
+Ако качвате собствено произведение, е добре да се запознаете с условията на всеки от тях, за да направите своя избор информирано. Пълен списък на вариантите за лицензиране има в Общомедия.
+Процедура по качване в Общомедия
+
+В Общомедия може да качва всеки потребител, който ползва единна потребителска сметка или си направи отделна регистрация, препоръчително е със същото потребителското име, което ползва тук. Всеки регистриран потребител може да си направи настройка за български интерфейс на сайта. Процедурата по качване е достъпна и на български, някои от помощните страници и шаблони — също.
+Последвайте връзката Upload или българската връзка Качване. Процедурата на качване зависи от избора на източник на творбата. Обърнете внимание на инструкциите, предшестващи формуляра за качване.
+Изберете файла от компютъра си. Ако е необходимо, задайте му ново целево име - достатъчно описателно и на латиница.
+Въведете исканата информация в поле "Описание" и изберете от падащото меню коректен лиценз за файла. Попълнете всички полета от формуляра за качване. Ако не предоставите подходящ лиценз и информация за източника, каченият от вас файл ще бъде изтрит без повече предупреждения. Препоръчително е да категоризирате файловете, които качвате. Ако нещо не ви е ясно, на място има допълнителни инструкции на разположение.
+Натиснете бутона за качване.
+
+Уикипедия (на английски — Wikipedia, произнася се [ˌwiˑkiˈpidi.ə] или [ˌwɪki-], както и [-ɐ]) е многоезична, мрежово-базирана енциклопедия със свободно съдържание. Тя е динамичен продукт на сътрудничещи си доброволци от целия свят, позволяваща на всеки човек с достъп до Интернет да участва в редактирането ѝ. Проектът започва на 15 януари 2001 като допълнение към Нюпедия, която се съставя от експерти. Понастоящем Уикипедия се управлява от организацията с нестопанска цел Фондация Уикимедия. В Уикипедия има над 18 милиона статии, включително над 100 000 в българоезичната ѝ версия, създадени от над 100 000 доброволци. През годините на своето съществуване Уикипедия завоюва голяма популярност, насърчавайки зараждането на други сродни проекти като Уикиречник, Уикикниги и Уикиновини.
+Статиите в Уикипедия често са цитирани както от масмедиите, така и в академичните среди: големите ѝ предимства са нейното свободно разпространение и списване, както и широкият ѝ обхват на теми. Редакторите са насърчавани да се придържат към политиката на „Неутрална гледна точка“, съгласно която основните възгледи по даден проблем се обобщават без опит да се изведе обективна истина. Така или иначе, славата на Уикипедия като достоверен справочник е оспорвана. Отворената ѝ природа позволява вандализъм, неточности, непридържане към приети норми, ниско качество и лично мнение. Уикипедия — в сравнение с традиционните енциклопедии — е критикувана също и за системна пристрастност, предпочитане на консенсуса пред личния авторитет и предполагаема липса на конкретна отговорност за статиите.
+Съществуват над 270 разноезични версии на Уикипедия, около 100 от които сравнително активни. Към март 2011 англоезичната, немскоезичната и френскоезичната версии са единствените, разполагащи с над 1 милион статии. Над 100 000 статии имат и 33 други — на: полски, японски, италиански, нидерландски, португалски, испански, руски, шведски, китайски, норвежки (букмол), фински, каталонски, волапюк, румънски, украински, турски, унгарски, чешки, есперанто, датски, корейски, индонезийски, словашки, арабски, виетнамски, сръбски, литовски, иврит, български, малайски, словенски и уарай-уарай.
+Немската версия е разпространявана и на DVD-ROM, а много от версиите ѝ са дуплицирани или разклонени от уеб-сайтове.
+Съдържание [скриване]
+1 Характеристики
+2 Свободно съдържание
+3 Версии на различни езици
+4 Бележки
+5 Вижте също
+6 Външни препратки
+Характеристики
+
+
+
+Джими Уейлс
+Девизът на Уикипедия е „Свободната енциклопедия, която всеки може да редактира“, а дефиницията, която ѝ дава нейният основател Джими Уейлс, е „опит да се създаде и разпространи свободна енциклопедия с възможно най-високо качество до всеки човек на планетата на собствения му език“. Тя се разработва на сайта wikipedia.org чрез програма, наречена „уики“. Тази технология е първоначално измислена от Уорд Кънингам за неговия УикиУикиУеб. Кънингам използва хавайската фраза уики уики, която той вижда използвана като име на автобусна линия на Международното летище в Хонолулу, произлизащо от удвояване на наречието уики, „бързо“. Името „Уикипедия“ пък е измислено от Лери Сенгър.[1]
+Още няколко енциклопедични проекта съществуват или са съществували в Интернет. Традиционни редакционни политики и идеята за притежаване на собственост върху страници се използват в някои от тях, например в писаната от експерти Философска енциклопедия на Станфорд, както и във вече несъществуващата Нюпедия. По-неофициални сайтове като Х2Г2 или Евритинг2 служат за общи упътвания, статиите в които са писани и контролирани от отделни хора. Проекти като Уикипедия, Суснинг.ну и Enciclopedia Libre са уикита, в които статиите се разработват от много автори и при които няма формален процес на проверка. Уикипедия се превръща в най-голямото такова енциклопедично уики по брой статии и брой думи. За разлика от много други енциклопедии, нейното съдържание е лицензирано под свободния лиценз Криейтив Комънс — Признание — Споделяне на споделеното.
+Уикипедия има набор от политики, определящи типовете информация, подходящи за включване в статиите. Тези политики често биват цитирани във вътрешни за Уикипедия дискусии, когато се обсъжда дали дадена информация трябва да бъде добавена, променена, преместена в сроден проект или дори изтрита.
+Свободно съдържание
+
+
+
+Уикипедия се води от идеята за безпристрастност.
+От създаването си през 2001 година до средата на 2009 година Уикипедия е лицензирана под Лиценза за свободна документация на ГНУ (ЛСДГ или GFDL) — един от първите и понастоящем много копилефт лицензи за авторско право, които позволяват разпространение, създаване на производни работи и търговска употреба на съдържанието, при изрично упоменаване на имената на авторите и при условие, че съдържанието продължава да бъде достъпно под същите условия (т.е. свободно лицензирано). С проведено общностно гласуване през юни 2009 година е взето решението да се мигрира от GFDL към по-олекотения в някои отношения, но също така свободен копилефт лиценз Криейтив Комънс — Признание — Споделяне на споделеното с някои допълнителни условия за ползване, осигуряващи приемственост на създаденото до този момент съдържание.
+Лицензът и условията за ползване на Уикипедия позволяват съдържанието ѝ да бъде копирано, променяно разпространявано в оригинален или модифициран вид, и използвано за всякаква, включително комерсиална употреба. Въпреки че това важи с пълна сила за текстовете в Уикипедия, голяма част от изображенията, аудио- и видео-документите, които илюстрират текстовете могат да бъдат качени под други свободни лицензи, а в някои езикови версии на Уикипедия е позволена употребата и на несвободна мултимедия, качена с уговорката за т.нар. „честна употреба“ (fair use), например корпоративни емблеми, части от песни, обложки на дискове, корици на книги, плакати и други материали с промоционално съдържание. Известна част от версиите на Уикипедия и други нейни сродни проекти обаче приемат само напълно свободно съдържание.
+Уикипедия се използва от медии, учени и други като отправна точка при търсене на информация и ресурси. Информационни агенции редовно цитират Уикипедия като източник. Според списъци, правени от редакторите на Уикипедия, нейните статии са най-често цитирани в новинарски медии. По-рядко към данните в нея се прибягва в научни изследвания, книги, конференции и съдебни дела. Например канадският парламент споменава статията на Уикипедия за еднополови сватби в списъка за „странична литература“ в Проектозакон C-38. Неизчерпателни списъци са правени от уикипедианци в англоезичната версия на Уикипедия.
+Версии на различни езици
+
+Петте най-големи версии са написани, в низходящ ред, на английски, на немски, френски, полски и италиански. Общо, Уикипедия има 276 версии в различна степен на пълнота, с общ брой статии 15,5 милиона. Към 21 август 2011 г. българоезичната версия има 120 114 статии, като постига стохилядната статия Петралона (пещера) на 24 май 2010 година местно време. В Уикипедия потребителите могат да регистрират потребителско име с каквато азбука желаят, например кирилица.
+Разноезичните версии работят независимо една от друга. Версиите не са обвързани със съдържанието на останалите версии и е необходимо единствено да се придържат към общите политики, като например „неутрална гледна точка“. Все пак, статии и изображения се споделят между версии на Уикипедия. Първото става с помощта на самоинициативни доброволци-преводачи, които понякога планират и координират усилията си с други уикипедианци, а второто — чрез хранилището за свободно лицензирано мултимедийно съдържание Общомедия.
+Списък на версиите, подредени по брой статии, може да бъде намерен на meta:Списък на уикипедии. Трябва да се има предвид обаче, че броят статии е доста неточен начин за сравняване качеството на отделните езикови версии. Например в някои версии на Уикипедия почти половината статии са мъничета, създадени автоматично от ботове.
+
+
+емблема, използвана от 2003 до 2010 г.
+
+
+текуща емблема
+Английският език (English language) е западногермански език, възникнал в Англия и югоизточната част на Шотландия през Англо-саксонската епоха. С нарастването на стопанското, политическото, военното, културното и колониалното влияние на Великобритания от средата на 18 век и на Съединените щати от средата на 20 век,[1][2][3][4] той се разпространява в много части на света, в някои региони придобива характера на лингва франка и се превръща във водещия език за международно общуване.[5][6] Английският се преподава масово като втори език и е официален език на Европейския съюз и на много държави от Общността на нациите, както и на голям брой международни организации, включително на Организацията на обединените нации. По брой на говорещите го като майчин език английският е на трето място в света, след мандарин и испански.[7]
+Английският се формира на основата на няколко диалекта, днес наричани с общото име староанглийски език, които са пренесени по източното крайбрежие на Великобритания от англите, саксите и ютите през 5 век. По време на викингските нашествия езикът е повлиян и от нордическия език. След Норманското нашествие староанглийският се развива в средноанглийски език, възприемайки множество френско-нормански лексикални и граматически характеристики. Съвременният английски език възниква с Голямото изместване на гласните, започнало през 15 век, и до днес продължава да възприема думи от различни чужди езици, както и да образува нови думи.
+Съдържание [скриване]
+1 История
+2 Класификация и близки езици
+3 Географско разпределение
+3.1 Брой англоговорещи
+3.2 Английският като глобален език
+4 Диалекти и регионални вариации
+5 Граматика
+6 Лексика
+6.1 Брой думи в английския език
+6.2 Произход на английските думи
+7 Система на писане
+7.1 Произношение и писане
+8 Основа и опростени версии
+9 Литература
+10 Бележки
+11 Източници
+12 Вижте още
+13 Външни препратки
+История [редактиране]
+
+
+
+Ръкопис на епоса за Беоулф, около 11 век
+Английският е западногермански език, водещ началото си от англо-фризийските и старосаксонски диалекти, пренесени във Великобритания през 5 век от германски заселници, идващи от различни части на днешните Дания, Нидерландия и Северозападна Германия. До този момент в Римска Британия населението говори келтския британски език, подложен на продължително влияние от латинския.[8]
+Едно от заселилите се германски племена са англите,[9] които, според Беда Достопочтени, изцяло се преселват в Британия.[10] Наименованията „Англия“ (от Engla land, „Страна на англите“) и „английски език“ (от Englisc) произлизат от името на този народ, но по същото време в Британия се заселват също сакси, юти и други германски народи от бреговете на Фризия, Долна Саксония, Ютланд и Йоталанд.[11][12][13] Първоначално староанглийският представлява група разнородни диалекти, отразяващи различния произход на отделните англо-саксонски кралства,[14] но с времето западносаксонският диалект става преобладаващ. Това е езикът, на който е написана поемата „Беоулф“.
+Староанглийският език претърпява нови трансформации в резултат на две последователни вълни от нашествия. При първата от тях през 8-9 век групи, говорещи северногермански езици завладяват и колонизират северните части на Британските острови, а при втората Англия е завладяна от говорещи романския старонормански език. В Англия този език се развива в англо-нормански, а по-късно в юридически френски език, въвеждайки в английския нов лексикален пласт, най-вече свързан със съдилищата и държавното управление. Освен разширяването на речника със скандинавски и нормански думи, тези две събития довеждат и до опростяване на граматиката и превръщат английския в заемащ език, относително отворен към възприемането на нови думи от чужди езици. Езиковите промени, настъпили в резултат на Норманското нашествие, поставят началото на средноанглийския език, най-известният пример за който е сборникът „Кентърбърийски разкази“ на Джефри Чосър.
+През цялото това време латинският език служи за лингва франка на европейския интелектуален живот – първоначално средновековният латински на Църквата, а по-късно ренесансовият латински на хуманистите. Много автори или кописти на латински текстове пренасят и адаптират латински термини, създавайки на тяхната основа нови английски думи.[15]
+За съвременният английски език, на който са написани работите на Уилям Шекспир и Библията на крал Джеймс, обикновено се смята, че възниква в средата на 16 век. С превръщането на Великобритания в колониална сила, английският започва да служи за лингва франка в рамките на Британската империя, разпространявайки се в Северна Америка, Индия, Африка, Австралия. В следколониалния период някои нововъзникнали държави, чието население говори множество различни езици, решават да запазят английския като официален език, за да избегнат политическите затруднения, които би предизвикало фаворизирането на някой от местните езици пред останалите.
+Класификация и близки езици [редактиране]
+
+Английският език принадлежи към западногерманските езици, принадлежащи към германската езикова група от индоевропейското езиково семейство.
+Въпроси като кой е най-близкият език до английския са обсъждани. Тук трябва да обсъдим и произхода на шотландския език. Той се говори предимно в Шотландия и някои части от северна Ирландия и не е галски език, но е част от групата диалекти на английския, развили се от ранния северен средноанглийски. Шотландският е определен като език от групата диалекти на английския, което го прави и най-близкия до английския език. Най-близо до английския след шотландския са група езици, говорени в Северна Холандия и Северозападна Германия, наречени фризийски. Някои други близки до английския езици са немски, холандски и африканс (езикът на холандските заселници в Южна Африка). Езиците, говорени на Скандинавския полуостров са по-малко близки до английския.
+Много френски думи са разбираеми за англо-говорещите (макар че понякога произношението е доста различно), защото английският е приел множество думи от французите и норманите, чрез англосаксонците след норманското нашествие и директно от френския през следващите векове. Като резултат от това голяма част от думите в английския са заемки от френския с някои малки разлики в изговора и също леки различия в значението.
+Географско разпределение [редактиране]
+
+За над 309 милиона души английският е роден език (данни от 2005). Днес английският е трети по брой на говорещите, за които той е роден език. Английският се нарежда след китайския и испанския. Но ако съберем броя на хората, за които английският е роден език, с тези, които го говорят без да им е е роден език, то тогава английският е вероятно най-разпространеният език на света, но е възможно и да е след китайския. Хората, за които английският е втори език, са между 470 милиона и над милиард, според това колко добре знаят английски. Някои твърдят, че пропорцията между хората, които говорят английски като роден и тези, на които е втори език е 3 към 1.
+Страните с най-голям брой на хора, за които английският е роден език са (в низходящ ред): Съединените Американски Щати(215 милиона), Великобритания(58 милиона), Канада(17,7 милиона), Австралия (15 милиона), Ирландия (3,8 милиона), ЮАР (3, 7 милиона) и Нова Зеландия (3-3, 7 милиона). В страни като Ямайка и Нигерия също има милиони такива хора. Индия пък определено води по брой хора, на които английския е втори език. Лингвистът професор Дейвид Кристал твърди, че в Индия има повече хора, които говорят или разбират английски, от всяка друга страна в света. След Индия е Китай.
+
+Разпределението на хората, за които английският е роден език, по държави. Синьо - САЩ, оранжево - Великобритания, жълто - Канада, зелено - Австралия, лилаво - други
+Английският се говори в Ангуила, Австралия, Бахамските острови, Барбадос, Антигуа и Барбуда, Канада, Кайманови острови, Доминиканска република, Гибралтар, Гренада, Гуам, Ирландия, Ямайка, Джърси, Монсерат, Науру, Нова Зеландия, Св. Елена, Южна Джорджия и Южни Сандвичеви острови, Тринидад и Тобаго, Американски Вирджински острови, Великобритания, САЩ и др.
+В много държави английският не е толкова разпространен, но е официален език. Тези страни са: Ботсвана, Фиджи, Микронезия, Гана, Гамбия, Индия, Камерун, Кирибати, Кения, Лесото, Либерия, Мавриций, Мадагаскар, Малта, Маршалови острови, Намибия, Нигерия, Пакистан, Нова Гвинея, Филипини, Палау, Пуерто Рико, Руанда, Свазиленд, Света Лусия, Сейшелските острови, Соломоновите острови, Самоа, Сиера Леоне, Сингапур, Танзания, Уганда, Шри Ланка, Замбия и Зимбабве. Английският също е един от единадесетте официални езика в ЮАР, а също така и в бившата британска колония Хонконг.
+Английският не е официален език в САЩ. Въпреки, че федералното правителство на САЩ няма официален език, английският е приет като такъв в 30 от 50 щата.
+Брой англоговорещи [редактиране]
+ САЩ- 248 254 215
+ Великобритания- 58 200 000
+ Канада- 17 694 830
+ Австралия- 15 013 965
+ Ирландия- 4 200 000+(приблизително)
+ ЮАР- 3 673 203
+ Нова Зеландия- 3 500 000
+ Сингапур- 665 080
+Английският като глобален език [редактиране]
+Понеже е толкова широко използван, английският често е смятан за "глобален език", лингва франка на модерното време. Въпреки че английският не е официален език в повечето страни в света, той е най-често изучаваният втори език в света. Някои лингвисти смятат, че английският език поема от културата на целия свят и продължава да расте. Той е официален език на Европейския съюз, на ООН и на повечето международни атлетични организации като Международния Олимпийски Комитет.
+Английският е езикът, който се учи най-често като чужд език в Европейския съюз(от 89% от учениците), следван от френския (32%), немския(18%) и испански (8%). В ЕС голяма част от населението твърди, че разбира английски до някаква степен. Например в Холандия 87% знаят английски, в Швеция 85%, в Дания (83%), Люксембург (66%), Финландия (60%), Словения (56%), Австрия (53%), Белгия (52%) и Германия (51%). В Норвегия и Исландия също има много хора, които могат да говорят английски.
+Книги, списания и вестници на английски често са достъпни в целия свят. Английският също е най-често използваният език и в науката. През 1997 се появява изследване, според което 95% от научните статии са на писани на английски, макар че само половината от тях са написани от автори, на които английският е роден език.
+Английският език се разпространява от Англия в останалата част от Британските острови, а след това във владенията на Британската империя, като Съединените американски щати, Канада, Австралия, Нова Зеландия, Малта. В резултат на това днес английският е официален език в много страни, сред които Индия, Пакистан, Република Южна Африка, Нигерия, Филипините и други.
+От средата на 20 век той се превръща в най-широко преподавания и говорен език в света, като понякога е определян като съвременен лингва франка. Основните фактори, допринесли за този процес са:
+гъвкавостта на езика по отношение на лексиката и донякъде на граматиката
+сравнително простата граматика
+географското разпространение на езика, породено още от времето на Великите географски открития
+продължението на езика от една от Великите сили (САЩ) наследено от друга (Британската империя)
+силното влияние на Съединените американски щати в областта на икономиката, науката и културата
+широкото разпространение на езика чрез масмедиите, които са се появили също сравнително скоро (от началото на 20 век, което съвпада със самото популяризиране на английския език по света)
+излизането от двете световни войни(Първата световна война и Втората световна война) на англоговорещите държави като победителки и рухването на Източния блок в края на 1980-те и началото на 1990-те.
+Общност на нациите.
+Диалекти и регионални вариации [редактиране]
+
+Експанзията на Британската империя и силното развитие на Съединените Щати разпространяват английския език из цялото земно кълбо. Поради това в него се обособяват множество английски диалекти и опростени варианти.
+По-голямата част от английските варианти включват няколко под-варианта като Лондонския жаргон в Британския английски; Нюфаундленд английски в Канадския английски; Южноамериканския английски в Американския английски.
+Шотландският език е образуван от същите корени, но след 1707 година започва да възприема все повече черти от английския език, което прави шотландския език диалект от английския. Но дали е отделен език или диалект (Шотландски английски) е спор. Произношението, граматиката и лексиката на традиционните форми се различават, и то значително, от английския.
+Поради широката употреба на английския като втори език има много различни акценти, които често сигнализират дали за говорещия английският е ро̀ден или е втори език.
+Точно както английският през вековете история е заел множество думи от различни езици, така и английски заемки се срещат в множество езици в днешно време. Най-често такива думи се появяват в технологичната или културна сфера.
+Граматика [редактиране]
+
+В английската граматика има много малко окончания в сравнение с другите Индоевропейски езици. Например в съвременния английски, за разлика от съвременния немски или холандски и езиците от романската езикова група, липсва род и съгласуване на прилагателните имена. Падежът също е почти изчезнал от английски и се вижда само в местоименията. Съществуват правилни (work/worked/worked) и неправилни глаголи (speak/spoke/spoken), чиито три форми се учат наизуст. Остатъци от окончания се виждат само при множественото число на съществителните имена (в повечето случаи се добавя "-s" в края на думата). Те са наследени от Германските езици.
+По същото време езикът е станал по-аналитичен и е развил някои черти като модални глаголи и словоред като богати източници за значението. Спомагателните глаголи помагат при съставянето на въпросителни и отрицателни форми на изреченията.
+Лексика [редактиране]
+
+Английската лексика се е променила значително през вековете.
+Както при много езици, произлезли от Индоевропейското семейство, на много думи от английския език можем да проследим корените. Такива думи са основните местоимения като "аз" (I-ай), които на латински са Ego, гръцки- Ego и санскрит - Aham; мен (me, латински - me, гръцки -eme, санскрит -mam). Такива са и повечето числа (едно — one, две — two, три — three, латински: unus, duo, tres, гръцки: oios, duo, treis) и още на широко разпространени животни като "мишка" (английски — mouse, латински - mus, гръцки - mys, санскрит - mus) и много глаголи като "знам" (английски — know, латински - gnoscere)
+Германските думи са по-кратки от латинските думи в английския език и се срещат повече във всекидневната реч. По-дългите латински думи често са смятани за по-елегантни и по-добре звучащи. Ала прекаленото използване на латински думи често се смята за надуто.
+Говорещият обаче може да избира дали да използва немски или латински синоними: идвам — come/arrive, зрение — sight/vision, свобода - freedom/liberty. Понякога изборът е по-голям. Например за думата "надзиравам", "ръководя". Тук имаме избор между германска дума (oversee), латинска дума (supervise) и френска дума, произлязла от същата латинска (survey). Богатството на речника на даден език се увеличава от различните значения и леки нюанси, които синонимите дават, позволявайки по-честото повтаряне на една дума чрез синоними. Това увеличава възможността за точно изразяване, улеснявайки изразяването на всяка мисъл. Познанието на етимологията на групите синоними може да даде по-голям контрол над езика.
+Едно странно изключение и може би уникално за английски език е, че съществителните за меса са често различни от (и дори не са близки) с тези на животните, от които е месото. Това е така, защото животните обикновено имат германско име, а месото има френски произход. Примери са: елен — еленско месо (deer — venison), крава — говеждо (cow — beef), прасе/свиня — свинско (swine/pig — pork), овца — овнешко месо (sheep — mutton). Смята се, че е станало така след норманското нашествие, когато най-вече френският елит е консумирал месо, произвеждано от британците от по-ниските класове на обществото.
+Във всекидневната реч по-голямата част от думите са германски. Ако говорещият иска да се изрази убедително в някой спор и то по прям и грубичък начин, германските думи ще са за предпочитане. По-голямата част от латинските думи се използват в по-формалната реч и в писменото изразяване, като например в съда или в енциклопедична статия. Обаче има и други латински думи, които се използват във всекидневната реч и не звучат формално. Това са тези, за които няма германски думи и са повече променени и вече не изглеждат като латински. Например думите планина (mountain), долина (valley), река (river), леля (aunt), вуйчо (uncle), движа се (move), използвам (use), бутам (push) и оставам (stay) са все латински думи.
+Английският лесно приема технически термини във всекидневна употреба и често добавя нови думи и фрази. Пример за този феномен е cookie (бисквитка — използва се и като термин в Интернет).
+Брой думи в английския език [редактиране]
+Английският език има невероятно богат речник и тенденция за заемане на още нови думи. В началото на Оксфордския тълковен речник пише, че лексиката на един широко разпространен и високо културен език не би трябвало да има каквито и да било ограничения и лимити.
+Английската лексика е наистина обширна, но да се определи точен брой на думите е по-скоро въпрос на дефиниция, отколкото на изчисления. За разлика от другите езици, в английския няма академия, която да определи официално определените думи. Неологизмите са най-вече в медицината, науката, техниката и други подобни области, а новите жаргони се развиват постоянно. Някои от тези думи навлизат широко в употреба, но други остават затворени в точно определена специализирана сфера. Чуждите думи, използвани в имигрантските общности, често навлизат до по-голяма степен в езика. Някои архаични, диалектни или регионални думи може да се смятат или да не смятат за английски.
+Второто издание на Оксфордския тълковен речник включва 600 000 дефиниции, като авторите твърдят, че той обхваща не само стандартния литературен и устен английски, дали сегашен, постоянен или архаичен, но и други технически дефиниции и голям брой диалектни и жаргонни думи.
+Някои смятат, че всяка година в английския език навлизат около 25 000 думи.
+Произход на английските думи [редактиране]
+Едно от обстоятелствата, заради които в английския има толкова голямо френско влияние е, че произходът на думите в английския език е разделен приблизително по равно между германски (най-вече от староанглийски) и латински корен (нормано-френски или романски).
+Правени са множество статистики, за да се демонстрират различните корени в английския речник, но все още никоя от тях не се смята за абсолютно правилна от повечето езиковеди.
+Компютъризирано изследване върху 80 000 думи от стария Кратък оксфордски речник (3-то издание), публикувано през 1973, определя основите на английските думи така:
+френски, включително старо-френски и ранно англо-френски: 28,3%
+латински, включително научен и технически латински: 28,24%
+старо и средно-английски, старохоландски и холандски: 25%
+гръцки: 5,32%
+без етимология: 4,03%
+произлязъл от съответните същински имена: 3,28%
+Всички останали езици: по-малко от 1%
+Проучване на М. Уилямс на 10 000 думи дава следната статистика:
+Френски 41%
+Оригинално английски 33%
+Латински 15%
+Датски 25%
+Холандски 1%
+Други 10%
+Въпреки всичко 83% от 1 000 най-често срещани английски думи имат англо-саксонски корен.
+Система на писане [редактиране]
+
+ Основна статия: Английска азбука
+Английският се пише чрез латинската азбука след 9-и в. (преди това се е пишел чрез англо-саксонска азбука). Правописът е бил с много слоеве и с елементи от френския, латинския и гръцкия правопис, наложени върху оригиналната германска система. Правописът на думите често се различава от тяхното звучене.
+Произношение и писане [редактиране]
+За разлика от другите германски езици, в английския няма означение за различното звучене на дадени букви в думите, освен в заемки (като café).
+Основа и опростени версии [редактиране]
+
+За да се направи английският по-лесен за четене, има някои опростени версии на езика. Една основна версия е наречена „основен английски“, съставен от малък брой думи, създаден от Чарли Огден и описан в неговата книга. Езикът е създаден върху опростена версия на английския. Огерон казва, че ти трябват седем години да научиш английски, седем месеца да научиш есперанто и седем дни да научиш основен английски. Този английски се използва в някои училища, за да се дадат знания по английски за кратко време.
+Огден не слага думи в основния английски, които могат да бъдат казани с няколко други думи (пример- ако little означава малък, то тази дума се използва за всичко, което е малко, като се изключват останалите синоними — small, tiny и др.) и той се опитва да направи езика леснодостъпен за всички, опитващи се да научат английски. Той също прави граматиката по-опростена, но я запазва възможно нормална за всички хора, които вече говорят английски.
+Съществува също версия „опростен английски“. Той предлага внимателно избран и стандартизиран подбор на английския.
+
+Есперанто ( Esperanto ) е най-разпространеният изкуствен език.[2] Първоначалното име на езика е Internacia Lingvo,[3] а днешното му наименование идва от Doktoro Esperanto, псевдонимът, под който полският филолог Людвик Заменхоф публикува „Първа книга“ („Unua Libro“), първото описание на новия език, издадено през 1887 година.
+Намерението на Заменхоф е да създаде лесен за научаване и политически неутрален език, който да служи като помощно средство в международното общуване, насърчавайки мира и разбирателството между народите. Първият международен есперантистки конгрес се провежда в Булон сюр Мер през 1905 година. Той е последван от ежегодни международни конференции и срещи в различни части на света.
+В България есперанто се разпространява почти веднага след излизането на „Първа книга“. Още в края на 19 век се появяват първите есперантски дружества, а през 1907 година в Търново е основан Българският есперантски съюз. Негов официален орган е списание „Български есперантист“, което излиза от 1919 година.
+По различни оценки в наши дни броят на говорещите есперанто е между 30 хиляди[1] и 2 милиона души,[4] като за около 1000 души езикът е роден.[1] Макар че езикът няма официален статут в никоя страна, през 1954 година той получава признание от ЮНЕСКО, която установява официални отношения със Световната есперантска асоциация.[5]
+Съдържание [скриване]
+1 История
+2 Фонология
+2.1 Съгласни звукове
+2.2 Гласни звуци
+3 Други
+4 Бележки
+5 Източници
+6 Външни препратки
+История [редактиране]
+
+
+
+Първият учебник по есперанто, публикуван във Варшава през 1887 година
+Езикът есперанто е създаден в края на 70-те и началото на 80-те години на 19 век от Людвик Заменхоф, офталмолог и любител филолог от еврейски произход, жител на град Бялисток, днес в Полша, а по това време част от Руската империя. Стремежът му е да намали напрежението между хората от различни култури, създавайки неутрално средство за общуване между тях. Според думите му, той е мотивиран за това от положението в Бялисток, където съжителстват четири големи и враждебно настроени една към друга общности - руснаци, поляци, немци и евреи.[6]
+След десетина години работа, през които Заменхоф превежда книги на есперанто и пише оригинална проза и стихове, през 1887 година той публикува във Варшава „Първа книга“ („Unua Libro“). Начинанието му предизвиква интерес, първоначално главно в Руската империя и Източна Европа, а по-късно и в Западна Европа, Америка, Китай и Япония. Първоначално изучаващите есперанто общуват главно чрез лична кореспонденция и периодични издания, но през 1905 година е проведен първият световен есперантистки конгрес в Булон сюр Мер, Франция. Оттогава подобни световни конференции се провеждат ежегодно, с изключение на годините на двете световни войни. От средата на 20 век те са посещавани от средно 2 хиляди души, като максималният брой достига 6 хиляди.
+Фонология [редактиране]
+
+Фонологията на есперанто се основава на тази на славянските езици и включва 22 съгласни, 5 гласни и 2 полугласни звука, които се съчетават с гласните, образувайки 6 дифтонга. Не се използват тонове за разграничаване на смисъла, а ударението пада върху предпоследната гласна, с изключение на случаите на елизия на крайно „o“, използвана главно в поезията, когато ударението пада върху последната сричка, както и на някои заемки.
+Съгласни звукове [редактиране]
+22-та съгласни звука в есперанто са:
+Двубърнени	Устнено-зъбни	Венечни	Задвенечни	Небни	Заднонебни	Глотални
+Носови	m	 	n	 	 	 	 
+Преградни	p	b	 	t	d	 	 	k	ɡ	 
+Преградно-проходни (африкатни)	 	 	ts	 	tʃ	dʒ	 	 	 
+Проходни	 	f	v	s	z	ʃ	ʒ	 	x	 	h	 
+Трептящи	 	 	r	 	 	 	 
+Апроксимантни	 	 	l	 	j	 	 
+Звукът [r] понякога се произнася и като [ɾ], а [v] - като [ʋ] или [w], в зависимост от родния език на говорещия. Обичайно, макар и спорно, е произнасянето на съчетанията nk като [ŋk] и kz като [ɡz].
+Често е групирането на няколко съгласни - до 3 в началото на думата (например, stranga, „странен“) и до 4 в средата (например, instrui, „обучавам“). Крайните групи съгласни не са обичайни, освен в случаите на чужди имена, поетична елизия на крайното „o“ и няколко основни думи, като cent („сто“) и post („след“).
+Гласни звуци [редактиране]
+В есперанто има 5 базови гласни:
+Предни	Задни
+Затворени	i	u
+Средни	e	o
+Отворени	a
+Двата полугласни звука [i̯] и [u̯] служат за образуване на 6 падащи дифтонга: aj, ej, oj, uj, aŭ, и eŭ.
+Тъй като гласните звуци в есперанто са само 5, за допустимо се приема широко вариране в тяхното произношение. Например, e може да се произнася в целия диапазон от [e] до [ɛ]. Начинът на произнасяне обикновено зависи от родния език на говорещия.
+При произнасянето на някои думи, най-често с две съседни гласни, се допуска появата на глотална пауза (например, heroo, „герой“ може да се произнася [he.ˈro.o] или [he.ˈro.ʔo]), а praavo, „прадядо“ - [pra.ˈa.vo] или [pra.ˈʔa.vo]).
+
+от Уикипедия, свободната енциклопедия
+
+
+Карта на страните от Източноевропейския регион
+Източна Европа е термин, който се отнася за геополитически регион обхващащ иточната част на Европейския континент.
+Терминът е добре обособен по време на Студената война, като се е използвал като синонимен на Източен блок или Втория свят и все още се използва.[1]
+
+Съдържание [скриване]
+1 Географско положение, граници и големина
+2 Население
+3 Стопанство
+4 Проблеми и тенденции за развитие
+5 Източници
+Географско положение, граници и големина [редактиране]
+
+Източна Европа е название, използвано след Втората световна война за комунистическите държави в Европа, попаднали в зоната на влияние на СССР под което е била и България. Ето защо Финландия, Гърция и Турция никога не са били смятани за част от Източна Европа, макар че чисто географски се намират в източната част на Европа.
+Важното им географско положение се определя от междинното им положение между страните от Западна Европа и държавите от ОНД и Близкия Изток.
+Природно ресурсният потенциал на страните от региона е недостатъчен. Изключение е Русия, която е осигурена с всички основни енергийни и минерални ресурси и изнася значителна част от тях.
+На север страните от региона имат обширен излаз към Бяло море, Балтийско море и студения Арктичен океан, а на юг опира до Черно море и Каспийско море. Източната граница е с континента Азия.
+Население [редактиране]
+
+Броят на населението без Русия е около 130 млн. души. По-голямата част от тях са славянски народи. Почти във всички страни има нисък, нулев или отрицателен естествен прираст, т.е., тези страни са в демографска криза, а населението е застаряващо. Демографската политика е насочена към насърчаване на раждаемостта. Проблем за всички страни от региона е емиграцията на млади, образовани и квалифицирани хора. Урбанизацията е твърде различна - варира между 35 (Албания) и 72% (Чехия). За България този процент е 68. Градските агломерации са по-малко на брой, с по-малко население и площ в сравнение със Западна Европа.
+Стопанство [редактиране]
+
+Характерен е процес на преход от централизирана към пазарна икономика. Въвеждат се пазарни механизми. Увеличава се делът на частната собственост чрез приватизация, реституция и разкриване на нови фирми. Извършват се структурни промени в националното стопанство. Възстановява се собствеността върху земята. Изброените промени се извършват най-бързо в Чехия, Полша и Унгария. Преходът към пазарна икономика се съпровожда с голям спад в БВП (Брутен Вътрешен Продукт), с масово обедняване на основната част от населението, с голяма инфлация и безработица, с раздробяване на земята, намаляване на обработваемите земи и намаляване на производителностт на труда. Признание за напредъка на страните от Източноевропейския регион е присъединяването на Естония, Латвия, Литва, Полша, Чехия, Словакия, Унгария и Словения към Европейския Съюз през 2004 г. и на Румъния и България през 2007 г.
+Уикипедия е общотематична енциклопедия, развивана на над 250 световни езика и диалекта. Нейни читатели са хора от целия свят, с различен житейски опит, образование и мироглед. Това се отнася не само за уикипедиите на световни езици като английски, испански, немски, руски и т.н.; дори българската версия на Уикипедия се ползва не само от българите, но и от хора с друга националност и език. Затова статиите в Уикипедия трябва да се пишат по начин, достъпен и разбираем за колкото се може по-широк кръг от читатели, да бъдат поднесени неутрално, съвместявайки всички значими съществуващи гледни точки, и да цитират своите достоверни източници на информация.
+Писането в енциклопедичен стил е нещо наистина специфично, но и лесно за овладяване. Хиляди хора, които не работят като съставители на енциклопедии и дори не са задължително научни работници, ежедневно допринасят със своите енциклопедични текстове към Уикипедия.
+Енциклопедичният стил на писане е разновидност на научния стил, който има множество особености, открояващи го от други стилове като разговорен, художествен, публицистичен или административно-делови. В добавка, стилът на писане в Уикипедия има и някои свои допълнителни специфики.
+Особености на енциклопедичния стил [редактиране]
+
+Изразни средства, части на речта, пунктуация [редактиране]
+Термини и изразни средства
+Характерни за енциклопедичния стил са термините — преобладаващо еднозначни думи, често от чужд произход (като гръцки, латински, френски, английски). Термините не носят емоционален заряд, не са стилистично обагрени; енциклопедичните текстове като цяло не се отличават с образност и художествени изразни средства. В тях относително по-често се срещат отглаголни съществителни имена, по-рядко — глаголи, а изреченията са по-дълги, с повече изброявания и повече второстепенни части.[1] Не се опитвайте на всяка цена да избягвате повторенията, като заменяте думите с не съвсем точни или стилистично натоварени синоними и изрази от същото семантично гнездо. Това е често използван похват в журналистиката, но няма място при писането на енциклопедия.
+Трето лице и безличен изказ
+Статиите не трябва да се пишат от първо или второ лице. Текстовете в първо лице („аз“, „ние“) изразяват мнения и застъпничество за дадена гледна точка, което е несъвместимо с идеята за неутрална енциклопедия (въпреки че в математическата литература често се среща изказ в първо лице множествено число). Изказът във второ лице („ти“, „вие“) често се среща в помощна документация и наръчници, както и в публицистични текстове, и също е неподходящ изказ за енциклопедични статии. Остават трето лице и безличен изказ — и тъкмо те трябва да се използват, когато се пише в Уикипедия.
+Глаголни времена
+Глаголното време, в което трябва да се пишат енциклопедични статии, е сегашно историческо. Само в някои сравнително редки случаи е уместна употребата на минало неопределено време, например - когато се описва мит от древногръцката митология или пък предание за основаването на някое населено място.
+Дори в статии, отразяващи наскоро случили се събития, е неуместна употребата на минало несвършено време, при което читателят сякаш става пряк свидетел на събитието. Употребата на бъдеще време, дори за планирани предстоящи събития, е също неудачно: Уикипедия не е кристална топка и не може да предскаже кои от планираните за бъдещето неща действително ще се случат.
+Преходни изрази
+Трябва да се избягват преходни изрази като „понастоящем“, „миналата година“, „преди десет години“ или „през последните две десетилетия“. Такива изрази в момента на писане на статията може правилно да отразяват датировката на описваните събития, но те губят своята актуалност с течение на времето. В енциклопедичните статии тези изрази следва да се заменят с точни отпратки към съответния момент или период от време, за който те действително се отнасят. Използвайте например: „от началото на 2005 г.“, „през 1990-те години“ или изрази с предлога „към“: „към август 2011“. Фразата с „към“ се използва при представяне на данни, променящи се с времето и обвързва коректността на твърдението с посочения момент. За хората, които четат статията след като този момент е преминал, е важно да са информирани за тази зависимост, за да не се предоверяват на изнесените данни, а да потърсят по-актуална информация извън Уикипедия.
+Пунктуация
+Стилистично натоварени пунктуационни знаци като удивителни, въпросителни знаци и многоточия нямат място в енциклопедичните текстове. Такива знаци могат да се срещнат само в рамките на пряк (непреразказан) цитат. Същото се отнася и до кавичките, използвани с цел изразяване на ирония или сарказъм. Като стилистични похвати за изразяване на личната позиция (нещо несъвместимо с неутралността) иронията, сарказмът, реторичните въпроси и възклицания и др. са неприемливи в Уикипедия.
+Лаконичност на изказа [редактиране]
+Статиите следва да използват само необходимите думи. От това не следва, че колкото по-малко думи, толкова по-добре. Но винаги когато се колебаете между различни еквивалентни по смисъл формулировки, избирайте по-лаконичната. Многословието не допринася за правдоподобността на статиите в Уикипедия. Принципът е "Не трябва да има нито една дума без която може и не трябва да липсва нито една дума, без която не може".
+В своята монография „Elements of style“ от 1918 година езиковедът Уилям Стрънк младши пише:
+„	Стегнатото писане е убедително писане. Едно изречение не трябва да съдържа ненужни думи, един абзац не трябва да съдържа излишни изречения, по същата причина, по която една рисунка не трябва да съдържа излишни щрихи или една машина — непотребни чаркове. Това не значи авторът да пише само кратки изречения или да избягва подробностите, само скицирайки обектите си. Това означава всяка използвана дума да носи послание.	“
+Сбитостта не оправдава премахването на информационно съдържание от статията. Икономии следва да се правят от смислови повторения, паразитни изрази, субективни определения, и многословни наречия или съюзи, за които съществуват и по-кратки (едносрични) еквиваленти. Твърде дългите подчинени изречения, вметнати със запетаи или в скоби, е по-добре да се отделят като отделни изречения.
+Без хвалебствия и неопределености [редактиране]
+Избягвайте надути хвалебствени изрази, които изтъкват обекта на статията, без да носят някаква съществена информация. Също така, избягвайте уклончивите, неопределени фрази, които изразяват неподкрепени с източници мнения и служат за провеждане на гледна точка, различна от неутралната.
+Примери за хвалебствия
+важен…
+значителен…
+един от най-престижните…
+един от най-добрите…
+най-влиятелният…
+най-великият…
+Примери за неопределености
+Според някои хора…
+Много / повечето хора вярват, че…
+…обикновено се смята за…
+…е общоприето…
+Вярва се, че…
+Предполага се, че…
+Говори се, че…
+Легендата разказва, че…
+Критиците биха казали…
+Имайте вяра в обекта на статията. Оставете фактите сами да говорят за себе си. Ако обектът на статията покрива критериите за значимост, това следва да проличи от представените в статията факти за него, а не от използваните изразни средства.
+Все пак, има случаи, в които е възможна ретроспективна оценка за обекта на статията; например във формат: „ …една от най-значимите фигури в историята на… “. В такива случаи суперлативите в описанието могат да помогнат на читателите без предварителна подготовка да добият представа за обекта, да оценят значимостта му и общоприетия му статут сред хората, които са добре запознати с тематиката. Твърденията от този род обаче имат тежест, само ако са подкрепени от най-реномираните експерти в съответната област.
+Ако искате или ви се налага да се позовете на нечие мнение относно обекта на статията, която пишете, първо се убедете, че този някой е в достатъчна степен компетентен и си е извоювал позиция, от която мненията му да бъдат достойни за отразяване в една енциклопедия. Например, мнението на Васил Златарски за Симеон I е по-значимо за отразяване отколкото това на учителката ви по история. Когато отразявате мнения в статиите, по възможност винаги давайте точен цитат и посочвайте източник (къде, кога е изказано мнението, препратка към пълния текст). За сравнение:
+Някои критици на Джордж У. Буш казват, че той не е много интелигентен.
+В книгата си „Глупави бели мъже“ журналистът Майкъл Мур пише отворено писмо до Джордж Буш, в което му задава въпроса: „Джордж, ти способен ли си да четеш и пишеш на нивото на един възрастен човек?“.
+Ситуиране на темата в контекст [редактиране]
+Напълно е възможно читателите на дадена статия да нямат никаква представа от темата. Те отварят статията с надеждата да научат нещо ново и статията в Уикипедия трябва да може да им помогне, като им го обясни. Някои факти, които са очевидни за автора на дадена статия, не задължително са очевидни и за нейните читатели. За целта, те трябва да бъдат въведени в контекста на статията.
+Това става по различни начини, но от най-голямо значение за читателите са:
+предоставянето на съдържателна и лесно разбираема дефиниция на обекта на статията,
+пояснения на използваните характерни термини, или препратки към статиите за тях,
+предоставяне на препратки към други статии, които по някакъв начин способстват за по-дълбокото разбиране на настоящата статия или за ситуиране на обекта ѝ в съответната тематична област.
+Винаги когато е възможно, специализираният жаргон трябва да се избягва, като, естествено, това зависи от обхвата на темата. Например, статия посветена на „Употреба на хроматични гами в ранната барокова музика“, по всяка вероятност ще интересува предимно музикантите и затова е уместно в нея да се ползва метаезик, специфична терминология и да се описват технически подробности. За разлика от нея, статията Барокова музика вероятно ще бъде четена и от неспециалисти, които имат нужда да получат кратко и простичко поднесено резюме с препратки към наличната по-обстойна информация.
+Когато статията няма как да мине без специфичен за тематиката жаргон и терминология, добре е тези думи да бъдат пояснявани накратко, както и да се поставят препратки към статии, които ги обясняват по-подробно (често по тези термини могат да се пишат самостоятелни енциклопедични статии). Целта е да се постигне баланс между степента на подробност на изложението и степента на разбираемост (както за специалисти, така и за неспециалисти).
+Оценяване на контекста
+Ето някои въпроси за мисловни експерименти, които могат да помогнат на редакторите да оценят доколко добре са съумели да въведат читателите си в контекста на статията.
+Представете си, че сте достигнали до статията случайно, избирайки от меню „Навигация“ опцията Случайна статия. Ще успеете ли да разберете за какво става въпрос в текста?
+Представете си, че сте абсолютен лаик по темата, по която сте писали. Можете ли да добиете добра представа за тематиката от съдържанието на статията?
+Могат ли читателите да се ориентират за какво става въпрос в статията, ако четат само първите няколко встъпителни изречения?
+Дали читателите ще се поинтересуват да последват някои от препратките в статията и да получат допълнителна информация по темата?
+Придържане към темата [редактиране]
+Най-четивните статии в Уикипедия са тези, които изцяло се придържат към темата си и не съдържат неуместна, несвързана пряко с темата информация.
+Понякога се случва при писане на дадена статия редакторът да се отклони и пространно да развие някоя близка до нея тема. Ако това се случи, добър вариант е отцепването на тази част в отделна нова статия (ако тя има своята самостоятелна значимост) или прехвърлянето на текста в друга съществуваща статия, която е по-тясно свързана с темата. Поставянето на препратки към новата статия, където е развита страничната тема, ще позволи на заинтересованите читатели да се запознаят с текста, а същевременно няма да отклонява вниманието на другите.
+Поради специфичния начин, по който свободната електронна енциклопедия се създава и разраства, неминуемо много статии съдържат такива излишни текстове. Бъдете смели в премахването и реорганизирането им.
+Посочване на пропуските [редактиране]
+Когато пишете или редактирате статия, формулирайте ясно всички съществени пропуски, дори и да не можете да ги попълните лично. Винаги се опитвайте да представяте дадена тема в пълнота. Ако по някаква причина не можете да опишете някой аспект или гледна точка, за които обаче знаете, че трябва да присъстват в текста, все пак обозначете изрично този пропуск.
+Ако например всички останали гледни точки в статията са изведени като раздели на трето ниво (ето така: === Име на раздела ===), то заложете на същото ниво и нов празен раздел за липсващата гледна точка и сложете в него шаблон {{раздел-мъниче}}. Друг вариант е да оставите HTML-коментари в текста на статията (ето така: <!-- текст на коментара -->), но те ще са видими само, ако статията бъде отворена в режим на редактиране. Трети вариант е да пишете на беседата.
+Практика за посочване на пропуските се насърчава по две причини:
+За читателите без предварителна подготовка и познания по темата, тези обозначени пропуски подсказват, че статията не е изчерпателна и че трябва да потърсят допълнителна информация извън Уикипедия, с която да допълнят представата си по темата.
+Ясно указаните липсващи части привличат редакторите с познания по въпроса да дадат своя принос към статията.
+Ето защо Уикипедия е проект за съвместно писане на енциклопедия — ние работим заедно, за да постигнем онова, което не бихме могли да постигнем поединично. Всеки разработен от вас аспект от дадена статия означава повече материал за четене от потребителите и по-малко работа за някой друг редактор. Освен това, може би ще се сетите и за аспекти, които никой друг редактор преди вас не се е сетил да включи. На беседата можете да опишете не само какво липсва в статията, за да бъде тя неутрално поднесена, но също и да набележите други приоритетни цели и задачи за бъдеща работа по нея.
+Проверка на фактите [редактиране]
+
+Въвеждайте в Уикипедия материали, които отразяват истината. Не пишете неточни или неверни неща. Това неминуемо изисква първо да подлагате на проверка информацията, които смятате да добавите.
+Това е от решително значение при писането на енциклопедията: дори да сте сигурни за истинността на някой факт, е необходимо да представите благонадеждни източници, които да го доказват пред читателя. Възможно е информация, която привидно произтича по естествен път от други, подкрепени с източници, твърдения, да не се съдържа точно в тези източници или фактически изобщо да не е проверима и доказуема. Внимавайте с такива данни и внимателно проучвайте съдържанието на източниците си. В търсене на нови достоверни източници може би дори ще научите нови неща за обекта на статията.
+Внимателно подхождайте към изтриването на правдоподобно звучаща информация и първо проверявайте дали пък тя не е действително вярна. Още по-внимателно обмисляйте дали да премахнете материал, който е проверим и съдържа доказуеми твърдения. Енциклопедията е сбирка от факти и източници. Ако някой редактор преди вас е включил в статията истинен и проверим факт, той може би е имал своите основания, които не трябва да пренебрегвате. Всеки факт е ценен сам по себе си. И ако единственият проблем е, че фактът е поставен извън контекст, то не го трийте изцяло, а го преместете в друг раздел или статия, където според вас е по-подходящо да стои.
+Наблюдавайте страниците, по които сте работили, и преглеждайте когато други уикипедианци са редактирали след вас. Изтрили ли са ви някои твърдения? Може би причината е, че не сте съумели да представите достатъчно доказателства за верността им или ясно да откроите връзката им с темата на статията. Защитавайте твърденията си, но и се уверете, че сте ги представили по смислен начин.
+Проверка на правописа [редактиране]
+
+Обръщайте внимание на правописа, граматиката и пунктуацията, особено в заглавията на новите статии.
+Статиите, които освен с източници и неутрално, приятно за четене съдържание, се отличават и с добър правопис и граматика, насърчават следващите потребители да допринасят също тъй качествено. Небрежното отношение към статиите в един аспект често води до небрежности и в други
+
+България, официално Република България, е парламентарна република, разположена в Европа, в източната част на Балканския полуостров и заема 22% от неговата територия. Граничи на север с Румъния; на запад със Сърбия и Република Македония; на юг с Гърция и на югoизток с Турция. На изток, по протежение на бреговата ивица, страната се мие от водите на Черно море. Общата дължина на държавната граница е 2245 км: от тях 1181 км са сухоземни, 686 км — речни (главно по река Дунав) и 378 км — морски. Освен континенталната част, България също притежава и някои малки острови в Черно Море и по р. Дунав като Св. Анастасия, Белене, Св. Иван, Св. Петър и други. Със своите над 110 хил. км2 площ, (от които 110 510 км² суша и 333 км² вода) и 7,4 милиона души, България се подрежда на 102 и 96 място съответно по площ и по население в света. По площ България е 11-а в ЕС и 15-а в цяла Европа.
+С пристигането на прабългарите, предвождани от кан Аспарух около 670 г., последвалата война на прабългарите с Византия и подписването на мирния договор през 681 г., са положени основите на Първата българска държава, период през който се установява православното християнство като държавна религия и старобългарския като богослужебен и държавен език, достига се до най-голямото териториално разширение на нейните граници, което я превръща в една от най-големите и силни държави на европейския континент, с излаз на 3 морета, при управлението на цар Симеон Велики. Едно от най-големите достижения по времето на Първото българско царство е създаването на кирилицата от страна на св. св. Кирил и Методий и техните ученици в Преславската книжовна школа, както и разпространението ѝ извън границите на България. Две столетия по-късно следват съюзни атаки от Киевска Рус и Византия, довели до превземането на столицата Преслав, пoследвало нейното преместване в Охрид, но упадъкът от нашествията довел и до нейното превземане и така България била поделена между Киевска Рус и Византия и загубила държавността за 167 години. През 1185 България отново се появява на картата на Европа с въстанието на братята Асен и Петър в Търново, основавайки Втората българска държава, която отново се налага като първостепенна сила на европейския континент, а най-голямо териториално разширение достига при цар Иван Асен II. По-късно през 14 век се разслабва и разцепва на отделни царства, като удобен момент за османците, България пада под османско владичество, което продължава около 500 години. През 1878 г. българската държавност е възстановена още като трибутарно княжество, държавата става напълно независима от Османската империя през 1908 г., бидейки Царство България до 1946 г. След Втората световна война страната попада под съветската сфера на влияние, присъединявайки се към Източния блок, а през 1946 г. официално става Народна република. С установяването на демократична форма на управление между 1989 и 1990 г., комунистическата ера приключва. България е парламентарна република, a държавен глава на страната е президентът на България.
+В икономически аспект България е 66-ата по големина икономика в света, по паритета на покупателната способност (за 2010 г.)[6] и заема 58-о място сред страните с по-добро качество на живот на земята. България е една от основателките на Организацията за черноморско икономическо сътрудничество и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа; също така е пълноправен член на ООН, Европейския съюз и НАТО.
+България има своя база, наречена „Св. Климент Охридски“, на остров Ливингстън в Антарктика и като консултативен член на Антарктическия договор участва в управлението на териториите разположени южно от 60° ю.ш.
+Съдържание [скриване]
+1 География
+1.1 Релеф и природни ресурси
+1.2 Хидрография и климат
+1.3 Околна среда
+2 История
+2.1 Праистория и античност
+2.2 Първо българско царство
+2.3 Византийско владичество
+2.4 Второ българско царство
+2.5 Османско владичество
+2.6 Национално Възраждане
+2.7 Трета българска държава
+2.7.1 Княжество България и Царство България
+2.7.2 Народна република България
+2.7.3 Република България
+3 Население
+3.1 Конфесионален състав
+3.2 Етнически състав
+3.3 Език
+4 Държавно устройство
+4.1 Централни институции
+4.2 Административно деление
+4.3 Въоръжени сили
+5 Икономика
+5.1 Земеделие
+5.2 Туризъм
+5.3 Полезни изкопаеми
+6 Инфраструктура
+6.1 Образование
+6.2 Наука и техника
+6.3 Енергетика
+7 Култура
+7.1 Изобразително изкуство и архитектура
+7.2 Литература
+7.3 Музика
+7.4 Кино
+7.5 Обичаи
+8 Вижте също
+9 Бележки
+10 Външни препратки
+10.1 Държавни институции
+10.2 Още
+География [редактиране]
+
+ Основна статия: География на България
+
+
+Утринна мъгла в Сакар
+Географски и по отношение на климата, България е разнообразна страна, с ландшафт обхващащ от алпийските заснежени върхове в Рила, Пирин и Стара планина, към мекия и слънчев черноморски бряг; от характерно континенталната Дунавска равнина (истор. Мизия) в северната част, към силното влияние на средиземноморския климат по долините на Македония и низините в южните части на Тракия.
+Релеф и природни ресурси [редактиране]
+ Основна статия: Релеф на България
+
+
+Пирин планина - получава името си от славянския бог на гръмотевиците Перун. Известна е с чистите си езера и многото ендемити, които се срещат в нея.
+България обхваща части от отделните региони, известни в класическата епоха като Мизия, Тракия и Македония. Около 30% от територията на страната са равнини, а платата и хълмовете заемат около 41%.[7] Югозападната част на страната има по-силно изразен планински характер, като ярко се открояват Рила и Пирин, а по на изток е по-ниската, но по-обширна Родопи. В Рила се намира най-високия връх на Балканския полуостров — Мусала, на 2925 m.[8] Старопланинската верига пресича наполовина страната, от запад на изток, северно от Розовата долина. Хълмистият и равнинен пейзаж е по-характерен за югоизтока, по крайбрежието на Черно море, както и по главната река на България — Дунав, на север. Странджа пък е най-високата планина в югоизточната част. В противовес, Добруджа е най-равнинната област на България, с ниски и малко на брой възвишения
+България разполага със 125 вида проучени полезни изкопаеми : енергийни суровини, руди на черни, цветни и благородни метали, индустриални минерали и декоративни скали. Има запаси от всички видове въглища: антрацитни, черни, кафяви и лигнитни, като най-значителни са запасите на лигнитни и кафяви въглища. Нефтените и газовите находища са привързани към Мизийската плоча, Предбалкана и черноморския шелф, но добиваните количества са незначителни. Сравнително големи са залежите от мед, олово, цинк, манган, бисмут, молибден. Средноголеми и малки са находищата на желязо, злато, сребро, уран, хром, никел, волфрам, антимон и др. Страната е богата с неметални полезни изкопаеми. Над 260 са находищата на индустриални минерали и строителни материали. Сред тях по-важни са тези на каолин, бентонит, глини, каменна сол, варовици, доломит, кварц, гипс, барит, флуорит, кварцити, зеолит, перлит, вермикулит , талк, фелдшпат, слюда и др. В България са установени разнообразни декоративни скали и скалнооблицовъчни материали: варовици, мрамори, пясъчници, гранитоиди, гнайси, риолити, туфи, брекчи и др.
+
+
+Трилистника, Рила
+Хидрография и климат [редактиране]
+ Основна статия: Климатични области в България
+ Приложение: Списък на реките в България
+Страната има добре развита речна мрежа от около 540 реки, повечето от тях — с изключение на река Дунав, са сравнително къси и с ниски водни нива.[9] Повечето реки преминават през планински райони. Най-дългата река намираща се изключително на българска територия, е Искър, с дължина 368 км. Други по-големи реки са Струма и река Марица на юг.
+В България общо взето преобладава умерения климат, със студена зима и горещо лято. Бариерният ефект на Стара планина има силно влияние върху климата в цялата страна — Северна България изпитва по-ниски температури и получава повече валежи в сравнение с южната част.
+
+
+В България има около 20 гнездящи двойки царски орел (Aquila heliaca), като техният брой постепенно се увеличава[10]
+Валежите в страната са средно около 630 mm на година.[11] В низините варират между 500 и 800 mm, като в планинските райони достигат до между 1000 и 2500 mm годишно. Сухите райони включват Добруджа и северната част на крайбрежната ивица, а по-високите части на Рила, Пирин, Родопи, Стара планина, Осоговска планина и Витоша получават най-високи количества на валежите.
+Околна среда [редактиране]
+ Основна статия: Биоразнообразие на България
+България е подписала и ратифицирала Протокола от Киото и е постигнала намаляване с 30% на емисиите на въглероден двуокис, 1990-2009, за завършване на целите на протокола.[12] Въпреки това, замърсяването причинено от стари заводи и металургични комбинати, строителството, както и силното обезлесяване (в повечето случаи, причинено от незаконната сеч), продължават да бъдат основните проблеми.[13] Градските райони са особено засегнати най-вече от производството на енергия, базирана на въглища, и автомобилния трафик,[14][15] докато използването на пестициди в селското стопанство и остарели промишлени канализационни системи са довели до широко замърсяване на почвата и водите с химични вещества и препарати.[16] Освен това България остава единствената страна-членка на ЕС, в която не се рециклират битовите отпадъци,[17] въпреки че първият завод за рециклиране на електроуреди е пуснат в експлоатация през юни 2010.[18] Ситуацията се е подобрила през последните години, като за това са създадени няколко правителствено финансирани програми с цел да се намалят нивата на замърсяване.[16]
+На територията на България съществуват три национални паркове, единадесет природни[19] и седемнадесет биосферни резервати.[20] Близо 35% от общата площ се състои от гори.[21] По-важните бозайници обитаващи на територията на страната са кафявата мечка и чакала,[22] а евразийския рис, царския орел и европейската норка имат все още малки популации, като в последно време техният брой постепенно се увеличава.
+История [редактиране]
+
+ Основна статия: История на България
+Праистория и античност [редактиране]
+ Основни статии: Европа през неолита, Европа през бронзовата епоха, Траки, Одриско царство и Славяни
+Праисторически култури в българските земи включват: неолитната „Хаманджия“ и Винчанската култура (6-то до 3-то хилядолетие пр.н.е.), енеолитната „култура Варна“ (5-то хил. пр.н.е., вж. също Варненски некропол) и езерската култура от бронзовата епоха. Карановската култура пък дава хронологическа система за новокаменната епоха (неолит и енеолит) на Балканския полуостров.
+Едни от най-ранните обитатели на Балканския полуостров са траките. За произхода им липсват достатъчно исторически извори, но най-вероятно произлизат от прототракийски народ, включвал представители както на автохтонно население, така и на индоевропейски народи.[23] Траките живели разделени на различни племена до около 500 г.пр.н.е., когато цар Терес обединява повечето от тях под управлението на Одриското царство. Те биват покорени през 300 г.пр.н.е. от Александър Велики, а по-късно, около 1-ви век – от Римската империя. След римляните и гърците, към 4 век присъстват и готите. Южните славяни се установяват на територията на днешна България около 6 век и асимилират погърчените или романизирани траки. В последствие прабългарският елит включва всички тях в Първата българска държава.[24] Вече към 9 век, българите и славяните са взаимно приравнени.[25]
+
+
+Златен ритон, част от тракийското панагюрско съкровище, 4-ти до 3-ти век пр.н.е.
+Първо българско царство [редактиране]
+ Основна статия: Първо българско царство
+В хода на войната на Велика България с хазарите хан Аспарух, третият син на Кубрат, се оттегля на югозапад към Дунава и се заселва в областта Онгъл. През лятото на 680 г. византийският император Константин IV Погонат предприема поход срещу прабългарите. Поражението на византийците от обединените прабългарски и славянски воини и заселването на прабългарите на Балканския полуостров става през 680 г., а войната в Тракия завършва със сключването на мирен договор през лятото на 681 г. Това дава основание на някои историци да смятат 681 г. за начало на Първата българска държава. Аспарух определя Плиска за столица.
+Първото стратегическо териториално разширение на юг - завземането на областта Загоре - става по време на управлението на сина на хан Аспарух - хан Тервел, през 705 г. В знак на признателност, византийският император Юстиниан II Ринотмет (Носоотрязани), който благодарение на оказаното му от българския кан съдействие възрвъща престола си в Константинопол, дарява областта на българите, а Тервел получава титлата кесар (цезар). Българският владетел изиграва решителна роля в спасяването на Константинопол и Византия от обсаждащата армия на Арабския халифат, като в решителното сражение от 717 г. българските воини посичат над 20,000 араби.
+По времето на xан Крум (803 — 814) и през първата половина на 9 век франките от северозапад и българският владетел Крум от изток ликвидират Аварския хаганат. По времето на хан Крум се създават и първите български писани закони. Важен елемент от формирането на новата българска народност, обединяваща славяните с прабългарите и другите племена на земите на царството е общият и официален за държавата език, който се развил на основата на славянския, за разлика от езика на прабългарите, който е бил тюрски.[26] България разширява своите предели до Средния Дунав или до р. Тиса на север, а на изток до р. Днепър (днешна Украйна).
+Княз Борис I (852 — 889) покръства българите през 864 г. Той основава и първата българска книжовна школа — Преславската, през 885 година, а създадената през 855 година глаголица се въвежда като официална азбука. При цар Симеон I (893 — 927), който създава и утвърждава Българската патриаршия като една от автокефалните вселенски патриаршии, Българското царство (империя) обединява редица народи под своя скиптър и се превръща в една от най-могъщите държави в Европа, разпростирайки се почти на целия Балкански полуостров, а на север — до р. Тиса. Столицата е преместена от Плиска в Преслав.
+
+
+България при цар Симеон
+При Св. цар Петър I Български и цар Борис II България упада заради вътрешни размирици и разпространението на богомилството. През 971 г. Византия завзема Източна България, а столицата се мести последователно в Средец, Скопие, Преспа, Битоля и Охрид. След дълга и ожесточена борба между българските и ромейските владетели през 1018 г. държавата е завладяна от византийците след погрома над войските на цар Самуил през 1014 и гибелта на Иван-Владислав през 1018 г.
+Византийско владичество [редактиране]
+ Основна статия: Византийско владичество
+ Вижте също: Въстание на Петър Делян, Въстание на Георги Войтех и Въстание на Асен и Петър
+Първите опити за освобождаване на България от византийско господство са дело на Петър II Делян (1040-1041) и на Петър III и Георги Войтех (1072). След загубата в битката при Мариокефалон във Византия назряват благоприятни вътрешно-политически процеси, способстващи за подигане на българското народо-освободително движение. Асеневци сключват стратегически съюз за борба срещу Византия на Балканите с великия жупан на Рашка Стефан Неманя. През пролетта на 1185 година братята Асен и Петър решават да вдигнат въстание. За негово средоточие избират Търново. Много хора се включват във въстанието и заради наложения данък върху добитъка. Бунтовниците решават въстанието да започне на Димитровден. За да окуражат хората, а и като знак за начало на действията, братята Асен и Петър пускат слуха, че Свети Димитър е напуснал Солун и иконата му се намира в построената от братята църква.
+На 26 октомври 1185 година Асен и Петър се обявяват срещу византийската власт в българските земи и по-големият брат Петър е провъзгласен за цар Петър IV (по-късно по-малкият Асен поема властта). Ромейският пълководец Алексий Врана губи първите битки с въстаниците. През пролетта на 1187 г. самият император Исаак II Ангел обсажда Ловешката крепост, за да си върне владението на Мизия. След тримесечна безрезултатна обсада той се отказва от намерението си и подписва мирен договор, с който де юре признава възстановяването на българската независимост и държавност. Този акт бележи за историографията хронологически началото на Второто българско царство.
+Второ българско царство [редактиране]
+ Основна статия: Второ българско царство
+
+
+България при управлението на Иван Асен II (1218-1241)
+Втората българска държава (1186-1393), създадена от братята Асен и Петър след периода на византийското владичество (1018-1186), е със столица Търновград. През 12 век се укрепва държавата с военните успехи на цар Калоян над рицарите от Четвъртия кръстоносен поход и пленяването на императора на Латинската империя Балдуин Фландърски през 1205 г.
+През годините 1218-41 започва териториално разширение, стопанско и културно развитие при Иван Асен II, както и възобновяване на Българската патриаршия.
+Промеждутъкът 1241-80 г. е белязан от нашествията на Татарската златна орда, упадък при цар Константин Тих Асен и въстанието на Ивайло. В 1299 г. на престола се възкачва татаринът-узурпатор Чака. Теодор Светослав (1300-1322 г.) успява да отстрани татарската заплаха за България и укрепва държавата, но след смъртта му се засилват стремежите на болярите за откъсване от централната власт. Това довежда до отделяне на Добруджанското деспотство.
+1371 г. е съпроводена с разделяне на България между наследниците на Иван Александър: Търновското царство — на Иван Шишман и Видинското царство — на Иван Срацимир. България пада окончателно под османска власт през 1396 г. след поражението на кръстоносците при Никопол. През 1444 г. Владислав III Варненчик опитва неуспешно да освободи Балканите от османците, като достига до Варна, където е разбит от султан Мурад II.
+Османско владичество [редактиране]
+ Основна статия: Османско владичество в България
+
+
+Рисунка на български жени, 1586
+По време на османското владичество българите са подложени на религиозна, политическа, икономическа и юридическа дискриминация,[27] аристокрацията е елиминирана,[28] българската култура бива потъпкана и изолирана от европейската, а образованите духовници избягват в други страни.[29]
+15 век е белязан от действията на Константин II Асен, Въстанието на Константин и Фружин, походите на Владислав III Варненчик и Янош Хуняди — това са първите опити да се освободи България от властта на османците. През 1454 година е заловен и първият хайдутин — Радич, действал в Софийско. Между 16 и 17 в. избухват няколко простонародни въстания срещу завоевателя - Търновско (1598), Чипровско (1688) и Карпошово въстание (1689). Всички тези опити за възстановяване на българската държава остават безплодни.
+Национално Възраждане [редактиране]
+ Основна статия: Възраждане
+През 18 век започва период на икономическо и културно развитие — това е българското Възраждане, чието начало е дадено от Св. Паисий Хилендарски с написването на История славянобългарска през 1762 година. Започват да се водят борби за независимост на три нива — просветно, религиозно и политическо.
+
+
+Васил Левски — един от основните идеолози и организатори на българското освободително движение
+Макар и първите училища в България — килийните, да се появяват още през 15 век, техният брой рязко се увеличава през 18-ти и 19-ти. Паралелно с тях се появяват и взаимните училища и читалищата, където за разлика от килийното училище се преподава на говорим български език. През 1824 година е издаден и т.нар. Рибен буквар, който е първият български учебник с енциклопедичен характер. В религиозен план, на 3 април 1860 Иларион Макариополски обявява отделянето на Българската църква от вселенската патриаршия, и на 27 февруари 1870 султанът издава ферман за учредяването на самостоятелна Българска екзархия, чийто първи екзарх — Антим I, бива избран през 1872 година.
+По време на Кримската война са създадени Тайното общество и Добродетелната дружина, които целят освобождаване на България с помощта на руските войски. Неуспехът на Русия във войната обаче обрича тези усилия на провал, а в дипломатически план българският въпрос изобщо не се третира. Войната обаче дава допълнителен тласък на усилията за освобождение, и между 1860 и 78 възниква организирано национално освободително движение — Г. С. Раковски основава Таен централен български комитет; Любен Каравелов, Христо Ботев и Васил Левски учредяват Български революционен централен комитет. Избухват Старозагорското (1875) и Априлското (1876) въстания, последното организирано и водено от Георги Бенковски, Панайот Волов, Тодор Каблешков, Захари Стоянов, Обретенови и др. На 12 април 1877 избухва Руско-турската освободителна война, като бойните действия продължават до 19 януари 1878. На 3 март 1878 със Санстефанския мирен договор е възстановена българската държава.
+Трета българска държава [редактиране]
+ Основна статия: Трета българска държава
+Княжество България и Царство България [редактиране]
+ Основни статии: Княжество България и Царство България
+Малко след освобождението, на 1 юли 1878 е подписан Берлинският договор, който разпокъсва България на 5 части: „самостоятелно и трибутарно“ Княжество България, (включващо земите между река Дунав и Стара планина и Софийския санджак) със столица София и „под суверенитета на Н. В. Султана“, Източна Румелия - автономна в административно отношение област в Османската империя със столица Пловдив; Македония и Южна Тракия остават за Османската Империя, Северна Добруджа е дадена на Румъния, а Южното Поморавие — на Сърбия. През 1879 се провежда Учредителното събрание и се приема първата конституция — Търновската. За български княз е избран Александър I Батенберг, чиято фамилия произхожда от династията Хесен-Дармщат. Още в първите си години княжеството полага усилия поне частично да обедини българските територии — 6 септември 1885 г. е обявено Съединението с Източна Румелия. Последвалата Сръбско-българска война е първата от серия войни, в които България бива въвлечена до 1945 година. В края на 19 век започва и активната борба за освобождение на Македония, белязана от създаването на Вътрешната Македоно-Одринска Революционна Организация (ВМОРО) от Гоце Делчев през 1893, организирала Илинденско-Преображенското въстание през 1903.
+
+
+Цар Борис III и Херман Гьоринг, 1935
+С официалното обявяване на независимостта си на 22 септември 1908 България става царство, а княз Фердинанд I се титулува като цар. Между 1912 и 1919 страната бива въвлечена в три последователни войни — Балканската (1912), Междусъюзническата (1913) и Първата световна (1915-1918). Загубата в Междусъюзническата довежда до Първа национална катастрофа, а в световната война — до Втора национална катастрофа. Фердинанд абдикира в полза на сина си Борис III.
+В последвалите години цари политическа нестабилност — през 1923 е свалено правителството на Александър Стамболийски и на власт идва Александър Цанков. До 1930 положението се влошава значително, до голяма степен поради ефектите на Голямата депресия и покачващото се напрежение в Европа и света. На 19 май 1934 е извършен военен преврат от „Звено“ и Военния съюз с министър-председател Кимон Георгиев, но управлението му продължава по-малко от година — до януари 1935, когато цар Борис установява авторитарна царска диктатура.[30]
+През 1940 по Крайовската спогодба Южна Добруджа е възвърната на България, а година по-късно България се включва във Втората световна война (1941-1943) на страната на Оста. Евреите от територията на царството (ок. 50 000 души) са спасени от депортиране в концлагерите в Източна Европа, но 11 363 евреи от новоприсъединените земи са изпратени и убити в Треблинка. В хода на войната се формира националния комитет на Отечествения Фронт, обединяващ политически групировки предимно с комунистически възгледи. След смъртта на цар Борис през 1944 на власт идват регенти, но на 5 септември СССР обявява война на България, и 4 дни по-късно управлението е поето от правителство на Отечествения фронт с министър-председател Кимон Георгиев. До 1945 България участва в заключителния етап на войната като част от Антихитлеритската коалиция.
+Народна република България [редактиране]
+
+
+Ръководителят на НРБ Тодор Живков и лидерът на Монголската народна република Юмжагийн Цеденбал (ляво), 1971
+ Основна статия: Народна република България
+След Втората световна война България попада в сферата на влияние на Съветския съюз и през 1946 г. става народна република с еднопартийно управление на БКП и начело с Георги Димитров (1946-1949). Наложен е съветският модел на планова икономика с национализация на предприятията и колективизация на селското стопанство. Под Вълко Червенков (1950-1956) е отбелязан значителен ръст в консумацията на хранителни стоки, стандарта на живот и средното заплащане (75%),[31] като в същото време се провеждат политически чистки, налага се цензура и се провежда изолационистка външна политика.[32] България става член на ООН на 14 декември 1955.
+НРБ е сред страните-основателки на Съвета за икономическа взаимопомощ (през 1949 г.) и Варшавския договор (през 1955 г.), и като такава е силно обвързана в политическо, икономическо и военно отношение със Съветския съюз и неговите съюзници. Тодор Живков (1956-89) управлява България като главен секретар на ЦК на БКП, а от 1971 година — и като председател на Държавния съвет. От една страна, управлението му се характеризира с утвърждаване на авторитаризма и копиране на съветската външна и вътрешна политика, а Живков се превръща в най-дълго управлявалият политик от Източния блок.[33] От друга страна, това е период на безпрецедентна политическа и социална стабилност за България.[34] През 1971 е приета нова Конституция на Народна република България. През 1968 година Българската народна армия се включва в прекратяването на Пражката пролет. През 1979 година в Космоса полита първият българин — Георги Иванов. Към средата на 1980-те години обаче НРБ започва да изпитва сериозни икономически проблеми, като висока инфлация, задлъжнялост и неконкурентноспособност, които заедно с редица социални промени довеждат до падане на социалистическия режим през 1990 година.[35]
+Република България [редактиране]
+ Вижте също: Република България (след 1989 г.) и Преход на България към демокрация и пазарна икономика
+През 1989 г. на Ноемврийския пленум на ЦК на БКП с приемането на оставката на Тодор Живков и с първите парламентарни (като република) и президентски избори през 1990 г. се поставя началото на прехода на България от комунизъм и планова икономика към демокрация и пазарна икономика. Официално на 15 ноември 1990 г. Народна република България е преименувана на Република България. България става член на НАТО на 2 април 2004 г. и член на ЕС на 1 януари 2007 г.
+Население [редактиране]
+
+ Основна статия: Население на България
+ Приложение: Списък на градовете в България по население
+		
+Крива на населението на България за периода 1961-2003 година по данни на ФАО
+Графика на раждаемостта и смъртността в България (2005-2009)
+Година	Брой на населението
+1900	3 744 283 [36]
+1905	4 035 575 [36]
+1910	4 337 513 [36]
+1920	4 846 971 [36]
+1926	5 478 741 [36]
+1934	6 077 939 [36]
+1946	7 029 349 [36]
+1956	7 613 709 [36]
+1965	8 227 866 [36]
+1975	8 727 771 [36]
+1985	8 948 649 [36]
+1992	8 487 317 [36]
+2001	7 932 984 [36]
+2011	7 364 570 [36]
+По времето на социализма в Народна република България населението нараства до върховата си точка - близо 9 милиона души. На преброяването през 1985 година населението на третата българска държава е най-голямо - 8 948 649. Девет-милионният гражданин на България се очаквало да се роди към 90-те години, но след свалянето на Тодор Живков и режима от власт това така и не се случва на едно от преброяванята, но по оценка на НСИ през 1989 година населението е било 9 009 018 души. След 1989 г. ръста населението започва да намалява значително. На преброяването през 2001 г. населението е било 7 932 984 души.
+Според окончателните резултати от последното официално преброяване от 2011 населението на България е 7 364 570 души[5]. Заедно с това страната изпада в демографска криза. Естественият прираст на населението е отрицателен (-0,79% за 2009) и е третият най-нисък в света — единствено Черна Гора и островите Кук имат по-нисък прираст на населението (съответно -0,85% и -3,30%).[37] Средната възраст на българските граждани се изчислява на 41,4 години, една от най-високите в Европа, като в същото време продължителността на живота е 73,1 години, една от най-ниските на континента.
+Около 73% от жителите на страната живеят в градовете, 27% в селата. А около 17% живеят в столицата и най-голям град София. Седемте града с население над 100 хиляди жители са София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Стара Загора и Плевен, като Пловдив и Варна са с над 300 хиляди, а София с над 1 милион души.[38]
+Най-големи градове в България
+(по данни на НСИ, към 1 февруари 2011 г.)[39]
+Място	Град	Област	Население	Място	Град	Област	Население	
+преглед • беседа • редакт.
+
+София
+
+Пловдив
+
+Варна
+1	София	Област София	1 204 685	11	Перник	Област Перник	80 191
+2	Пловдив	Област Пловдив	338 153	12	Хасково	Област Хасково	76 397
+3	Варна	Област Варна	334 870	13	Ямбол	Област Ямбол	74 132
+4	Бургас	Област Бургас	200 271	14	Пазарджик	Област Пазарджик	71 979
+5	Русе	Област Русе	149 642	15	Благоевград	Област Благоевград	70 881
+6	Стара Загора	Област Стара Загора	138 272	16	Велико Търново	Област Велико Търново	68 783
+7	Плевен	Област Плевен	106 954	17	Враца	Област Враца	60 692
+8	Сливен	Област Сливен	91 620	18	Габрово	Област Габрово	58 950
+9	Добрич	Област Добрич	91 030	19	Асеновград	Област Пловдив	50 846
+10	Шумен	Област Шумен	80 855	20	Видин	Област Видин	48 071
+Конфесионален състав [редактиране]
+ Основни статии: Православие, Българска православна църква и Българска старостилна православна църква
+ Вижте също: Ислям в България, Католицизъм в България и Протестантство в България
+
+
+Храм-паметник „Свети Александър Невски“
+България няма официална религия според конституцията си, вместо това конституцията посочва като традиционна религия за страната Православното християнство, а като православни християни са се самоопределили 59.4% от популациията на преброяване 2011, от тях не e ясно колко се самоопределят като старостилци и новостилци. Най-голямата малцинствена религия е ислямът, който е посочен за свое вероизповедание от 7.8% от населението (главно от турското малцинство, но също и от българи мохамедани и една пета от циганите), следва римокатолицизъм 0.7%, протестантство 0.9%, нехалкедонизъм 0.1%, 0.1% следват други религии, а останалите 31% нямат вероизповедание.[40] В провежданите в страната преброявания вероизповеданието е поставено като въпрос, към който е добавена точка, че се иска отговор за вероизповеданието като „исторически обусловена принадлежност на лицето или на родителите и предците му към дадена група с определени религиозни възгледи“.[41]
+Според анкета от 2009 година, базирана на малка част от населението 67.3% от българските граждани вярват в съществуването на Бог, а 21.7% - не. Същевременно едва 13.6% от тях посещават религиозни служби поне веднъж месечно и едва 24.1% декларират, че вярват в задгробния живот.[42]
+Етнически състав [редактиране]
+ Основна статия: Българи в България
+Етнически състав на България (Преброяване 2001)
+Етнически групи			Процент	
+българи	
+  
+84%
+турци	
+  
+9%
+цигани	
+  
+5%
+други и неопределени	
+  
+2%
+[40] Етносът на страната българите съставляват 83.9% (или ~84%) от популацията. Две от малцинствата, са сравнително по-големи от останалите малцинства - турците са 9.4% и циганите са 4.7%, останалите 2% включват други малцинства- арменци, руснаци, румънци, украинци, гърци, каракачани, евреи, други и неопределили се на преброяването на населението през 2001 г.[40]
+Език [редактиране]
+ Основна статия: Български език
+
+
+„Тракийка, шопкиня и македонка“ – картина на Иван Мърквичка
+84.5% от населението говори български език като майчин и роден език, който е и официалният и националният, останалата част обикновено има българския за втори език. Турският е майчин на 9.6%, а циганският на 4.1%, 1.8% имат за роден друг език или на са посочили такъв на преброяването на населението през 2001 г.[40]
+Българският език е най-ранният писмено документиран славянски език. Историческото му развитие се характеризира с четири главни периода — дописмен (до 9 век), старобългарски (9—11 век), среднобългарски (11—14 век) и новобългарски (от 15 век насам). Съвременният български език се причислява към групата на славянските езици и на южнославянските езици и е един от 23-те официални езика в Европейския съюз.
+В България се заражда кирилицата – азбука, създадена най-вероятно от Св. Климент Охридски и наречена на неговия учител и създател на глаголицата, Св. Кирил Философ. Нейни осъвременени варианти се използват в българския, руския, македонската езикова норма, сръбския, украинския, беларуския език, русинския, както и в други държави от бившия СССР, Азия и Източна Европа. В България, при навлизането на християнството са налице много даровити книжовници като Йоан Екзарх и Черноризец Храбър. В хода на историческото развитие на българския език и контактите му със съседните неславянски езици на Балканския полуостров настъпват значителни промени в сравнение с останалите славянски езици. Те обхващат промени в морфологията и синтаксиса, окачествяващи се с почти пълно отпадане на падежните форми, възникване и употреба на определителен член, запазване на славянските прости глаголни времена (минало свършено време и минало несвършено време) и развитие на нови, възникване на двойно пряко и непряко допълнение, изчезване на инфинитива и развитие на четвърто (преизказно) наклонение (несвидетелски форми) при глаголите и др. Тези промени разграничават като цяло развитието на морфологията и синтаксиса в българския език от посоката на развитие на останалите славянски езици.
+Държавно устройство [редактиране]
+
+ Основна статия: Държавно устройство на България
+Централни институции [редактиране]
+
+
+Сградата на Народното събрание в София
+Съгласно Конституцията от 1991 година България е парламентарна република, но с ясно изразено разделение на властите. Националните символи на българската държава са знамето, химнът, гербът и Гвардията на Републиката.
+Българският парламент - Народното събрание, се състои от 240 народни представители, от 2009 г. 201 от тях се избират пропорционално,а 39 — мажоритарно, за срок от 4 години. Парламентът отговаря за приемането на закони, одобряването на бюджета, насрочването на президентски избори, избора и отзоваването на министър-председателя и други министри, обявяването на война, разполагането на войски извън България и ратифицирането на международни договори и споразумения.
+Президентът на Републиката се избира пряко за 5-годишен срок с право на едно преизбиране. Той е държавен глава, върховен главнокомандващ на въоръжените сили и председател на Консултативния съвет за национална сигурност. Макар да не притежава законодателна власт или инициатива, президентът може да върне законопроект за преразглеждане, въпреки че парламентът може да отхвърли ветото с обикновено мнозинство при гласуване. Президентът има вицепрезидент, избиран заедно с него на преки избори.
+Административно деление [редактиране]
+ Основна статия: Административно деление на България
+
+
+Карта на областите в България
+От 1999- та насам Република България административно е разделена на 28 области: Благоевград, Бургас, Варна, Велико Търново, Видин, Враца, Габрово, Добрич, Кърджали, Кюстендил, Ловеч, Монтана, Пазарджик, Перник, Плевен, Пловдив, Разград, Русе, Силистра, Сливен, Смолян, Област София-столица, Област София, Стара Загора, Търговище, Хасково, Шумен, Ямбол. Всички те са наименувани на областния си център, като самата столица образува отделна област. Преди това, от 1987 г. до 1999 г. страната е била разделена на 9 области.
+Въоръжени сили [редактиране]
+ Основна статия: Българска армия
+Българската армия се състои от:
+Генерален щаб с началник ген. Симеон Симеонов
+Сухопътни войски с командир ген.майор Стефан Василев
+Военновъздушни сили с командир ген.майор Константин Попов
+Военноморски сили с командир контраадмирал Пламен Манушев
+Национална гвардейска част с командир полк. Крум Александров
+
+
+Български парашутисти на съвместно учение с американски войски край авиобаза Безмер
+Общата численост на въоръжените сили е около 39 000 души. България е член на НАТО, и участва в мироопазващата мисия в Афганистан с контингент от 610 души. Българския контингент в Ирак бива изтеглен през декември 2008. Българската армия разполага с около 600 танка, от които 160 са в експлоатация, близо 1000 бронирани машини (около 350 в експлоатация), 192 единици тежка артилерия, над 300 единици минометна артилерия, 22 изтребителя МиГ-29 16 от които годни за Бой 18,Су-25Т 23 всички са в състояние за ефективен както и прехващачи МиГ-21 БиС,бой бойни вертолета, 11 бойни съда (4 фрегати, 3 корвети, 3 ракетни катера и една подводница), както и различни видове транспортна техника. Противовъздушната отбрана разполага с общо 208 зенитно-ракетни комплекса и около 500 зенитно-артилерийски установки. Оборудването е предимно от съветски произход. Наблюдава се приток на ново оборудване — джипове Хъмви, военно-транспортни самолети C-27J Спартан, снайперски пушки Barrett M82 и други. Бюджетът за 2009 възлиза на около $1,3 млрд. България има добре развита отбранителна промишленост, и произвежда радиоелектронно оборудване, части за изтребители, авионика, ракети, автоматични оръжия, артилерия, гранатомети, боеприпаси, униформи и безпилотни самолети. Минималната работна заплата в БА е малко по-висока от средната работна заплата за страната — 645 лв.[43]
+Икономика [редактиране]
+
+ Основна статия: Икономика на България
+
+
+Офис сграда на булевард „България“
+България е промишлено-аграрна страна с отворена пазарна икономика, средно развит частен сектор и известен брой стратегически държавни предприятия. През последните години България постига висок икономически растеж, въпреки това продължава да бъде страната с най-нисък доход в Европейския съюз. Според Евростат през 2008 г. БВП на глава от населението е 40% от средния за Европейския съюз. ЦРУ на САЩ изчислява БВП на глава от населението на $12 600 през 2009, което е една трета от това на Белгия. Най-голям дял в икономиката имат промишлеността и земеделието, въпреки че секторът на услугите устойчиво повишава своя дял в БВП. България произвежда значителни количества желязо, мед, злато, бисмут, въглища, електроника, рафинирани петролни горива, части за превозни средства, оръжие и строителни материали.
+
+
+Нощен изглед към София. Близо 50% от БВП на страната се формира в столицата.
+България преодолява инфлацията на дълбоката икономическа криза от 1996-1997 г., но последните данни показват увеличаването ѝ до 12,5% за 2007 г. Безработицата спада от 17% през 1990-те до почти 7% през 2007 г, но в някои слабо населени райони, тя продължава да е с високи стойности. Инфлацията е основната причина страната да няма да може да въведе еврото преди 2013-2014 г. Дълбок проблем продължават да са корупцията в държавните ведомства и неефективното правосъдие.
+През 2008 България е на 89 място в света по индустриален растеж - 3,9% (за сравнение - през 2007 е 14%) на година.[44]
+В разгара на световната финансова криза през 2008-2009 г. безработицата остава сравнително ниска (6,3% за 2008), но се увеличава до 8% през 2009 г. Кризата оказва негативен ефект основно на промишлеността. Правителството предвижда спад от 2,2% на БВП през 2010 и бюджетен дефицит от 5%.
+В България започват да се произвеждат множество елементи за автомобилната индустрия.[45][46]
+Земеделие [редактиране]
+ Основна статия: Земеделие в България
+
+
+Слънчогледова нива в Шабленско. Добруджа е един от най-плодородните региони в България
+България се нарежда сред най-големите световни производители на определени селскостопански продукти:[47]
+анасон — 6-то място (1-во в Европа)
+слънчогледови семки — 11-то място
+зърнено-житни култури (второстепенни — див ориз и т.н.) — 12-то място
+малини — 13-то място
+овче мляко — 13-то място
+биволско мляко — 14-то място
+аспержи — 15-то място
+тютюн — 15-то място (3-то в Европа)
+люти чушки — 18-то място
+козе мляко — 20-то място
+череши — 21-во място
+гъби — 21-во място
+Туризъм [редактиране]
+ Основна статия: Туризъм в България
+
+
+Курортът Свети Влас
+
+
+Скиор в Рила
+Туризмът в България е едно от най-допринасящите пера в БВП на страната. Всяка година броят на посетителите у нас расте, като има възгледи броят им да стигне 20 милиона до 2020 година. Повечето туристи се насочват или към зимните ни курорти или към летните, в съответствие със сезона. Преспективите за развиване на туризъм у нас са големи, тъй като страната има потенциал заради природните, културни и исторически забележителности. По данни на Националния статистически институт, през 2010 година България е била дестинация за почивка и екскурзия на 8 374 034 души.[48] Те са разпределени по националност както следва (дадени са всички бройки над 100 000 души):
+Румънци — 1 445 342;
+Гърци — 1 017 914;
+Турци — 943 137;
+Германци — 853 430;
+Македонци — 409 970;
+Руснаци — 389 864;
+Британци — 309 482;
+Сърби — 307 838;
+Поляци — 294 131;
+Украинци — 199 080;
+Чехи — 184 440;
+Французи — 181 317;
+Австрийци —181 577;
+Холандци —156 436;
+Израелтяни —131 144;
+Унгарци — 124 438
+Полезни изкопаеми [редактиране]
+
+
+Медодобивният рудник Елаците близо до Мирково.
+България е на 8-то място в света по добив на бисмут, на 26-то място по добив цинк[49], на 19-то място по добив на мед[50] и на 19-то място по добив на въглища (на шесто в ЕС след Германия, Полша, Чехия, Гърция и Румъния).[51] Рудник Елаците е най-големият на Балканите и един от най-големите в Източна Европа. В компанията собственик Елаците-Мед АД работят над 1800 служители. Рудникът произвежда около 42 000 тона мед, 1,6 тона злато и 5,5 тона сребро годишно. Планира се да започне производството и на молибденов концентрат. Аурубис България е завод в Пирдоп, който през 2005 произвежда 240 000 т анодна мед и 60 000 т катодна мед.[52]
+Инфраструктура [редактиране]
+
+ Основна статия: Инфраструктура в България
+Образование [редактиране]
+ Основна статия: Образование в България
+ Приложение: Списък на висшите учебни заведения в България
+Средната грамотност на населението е 98,2% според преброяването от 2001 година. По данни на Евробарометър от 2005, близо 21% от населението владее руски език, а около 15% — английски език.[53] Процентът на владеене на западни чужди езици се покачва. През 2000-2001 година около 30% от учениците в начални училища са изучавали английския като втори език, а 25% — френския.[54] Образователната система е под надзора на Министерството на образованието, младежта и науката. Степените на образование в България са три — основно (1-ви до 8-ми клас), средно (9-ти до 12-ти клас) и висше. На територията на страната съществуват над 40 акредитирани висши учебни заведения (ВУЗ) - колежи и университети.[55]
+Наука и техника [редактиране]
+ Основна статия: Наука и техника в България
+
+
+НАО-Рожен, оборудвана с един от най-големите рефлекторни телескопи в Европа
+България има дългогодишни традиции в научни дисциплини като математиката, физиката, информационни тетехнологии, астрономията и медицината. Повечето български учени работят в Българската академия на науките (БАН). За научни изследвания се отделя най-малък дял от БВП — едва 0,4% за 2008 година.[56]
+Енергетика [редактиране]
+
+
+ТЕЦ Бобов дол
+Въпреки, че България притежава незначителни запаси на природен газ и нефт, нейният добре развит енергиен сектор играе важна роля на Балканите. Стратегическото разположение на страната я прави важен район за пренос и разпределение на нефт и природен газ от Русия за Западна Европа и другите балкански страни.
+От гледна точка на производство на електроенергия на глава от населението, България е най-големият производител и износител на електроенергия на Балканския полуостров. В Козлодуй се намира атомната електроцентрала АЕЦ Козлодуй (3 760 MW). Водят се преговори за строеж на втора атомна електроцентрала край Белене (АЕЦ Белене), чийто първи реактор евентуално да бъде пуснат през 2013 година, а вторият - година по-късно. Съществува предложение и за построяване на блокове 7 и 8 към АЕЦ Козлодуй.[57] Ядрената енергия задоволява над 35% от енергийните нужди на страната.
+По-голямата част от електричеството се произвежда от ТЕЦ. В комплекса Марица Изток се намират най-големите топлоелектрически централи в Югоизточна Европа.[58] Мощността на най-голямата в комплекса, ТЕЦ Марица изток 2 (1450 MW), се равнява на един голям и един малък реактор от АЕЦ Козлодуй. ТЕЦ 3 произвежда 870 MW, а ТЕЦ 1 — 500 MW. Други големи ТЕЦ са ТЕЦ Варна (1260 MW), ТЕЦ Бобов дол (630 MW) и ТЕЦ Русе Изток (400 MW).
+Водноелектрическата енергия също е добре застъпена. Повечето ВЕЦ са с мощност от порядъка на 50-150 MW. Каскадата Белмекен-Сестримо-Чаѝра е най-мощното хидроенергийно съоръжение, състоящо се от три обекта — ПАВЕЦ Чаира (864 MW), ВЕЦ Сестримо (240 MW) и ПАВЕЦ Белмекен (375 MW).
+България развива с бързи темпове и възобновяеми енергийни източници, най-вече ветрогенератори и слънчеви колектори.
+Държавните активи в енергетиката се управляват от Българския енергиен холдинг (БЕХ).
+Култура [редактиране]
+
+
+
+Барелефът на Мадарския конник, национален символ
+ Основна статия: Култура на България
+Българските земи са наследили едни от най-древните културни богатства в Европа. Така например Варненското съкровище от V. — началото на IV хил. пр.н.е., принадлежащо на Варненската култура е най-старото обработено злато, намирано не само в Европа, но и едно най-старите в света. През II. хил. пр.н. Балканите са населени от траките, сред които са разпространени долмени, могили и образа на тракийският конник (виж. Тракийско изкуство)
+Един от най-старите български културни паметници е вписаният в списъка на световното културно наследство (ЮНЕСКО), Мадарски конник (VIII век). Първата българска столица е построена по римски образец със здрава крепостна стена, обграждаща дворци, църкви и храмове, бани, и други публични постройки, в чийто стил са преплетени и елемети от Централна Азия и Близкият Изток. След приемането на Християнството и възкачването на цар Симеон Велики, столицата и културният център на българската държава се премества в Преслав. Последвалият период е известен още като Златен век на България, в който българската култура достига своя първи апогей. Златната църква в Преслав, Голямата базилика в Плиска, чиято дължина заедно с перистила е почти сто метра, църквите „Св. София“ в Охрид и Средец, „Св. Стефан“ в Несебър или преславската керамика са само част от тези постижения (виж. Плисковско-Преславска култура). Разлики с византийското изкуство настъпват още през 10. век и се проличават най-вече в декоративните елементи (декоративни ниши в църковното строителство, рисувана керамика, стенописи и др.). Силно е и влиянието на прабългарския бит, като зографските образи са застъпени в почти всички сфери.
+В българската култура като цяло присъства и силно ориенталско влияние заради османското владичество. България пропуска прогресивните европейски течения от епохите на Ренесанса, Реформацията, Просвещението и 19 век. Възрожденската епоха е културно-исторически период, характеризиращ се с възраждане на българските традиции, но отвъд рамките на елитарната култура, присъстваща в западноевропейските страни.
+Изобразително изкуство и архитектура [редактиране]
+ Основна статия: Българско изобразително изкуство
+
+
+Боянската църква в София
+След падането на първото българско царство под византийска власт (1018 – 1185/86) се засилва влиянието на Византия в бългаското изкуство. То е прекратено с възстановяването на българската държава през 1185 година. Търново става столица на второто българско царство и се превръща в нов политически и културен център, не само в средновековна България, но и на целия Балкански п-в. Съвременниците описват Търново като новият Йерусалим, Рим и Константинопол взети заедно[59].
+
+
+Стенопис в Рилския манастир
+В градежа на сакралната (църковна) архитектура се наблюдава нов тип църкви. В сравнение с предходни епохи те са по-малки, и повечето случай еднокорабни, което е заимствано от Византия. Характерни са и техните кръстовидни сводове и дъги арки, които преминават в купола. Скоро този тип църкви се налага из цялата българска империя, като примери са църквата „Св. Никола“ в Мелник, Панторкраторската църква и „Св. Йоан Алитургитос“ (Неосветени) в Несебър, както и църквата „Свети Четиридесет мъченици“ в Търново. В сравнение с византийските еднокорабни църкви, българските са различават със своято изя̀щество и декорация (цветна и стъклена керамика в зида, декоративни ниши и арки и др.). Във външните стени са изградени арки, които чрез ритмичната смяна на червени и бели тухли или керамика създават типична декоративна илюзия.
+По-голяма самостоятелност на българското средновековно изкуство се постига в църковната живопис. Великолепен пример е Боянската църква построена през 1259 година, чиито стенописи, изпълнени в техника мокро фреско (на итал. fresco buono) са изографисани от зограф Васили. В сравнение с живописта в Западна Европа по това време - творбите на Търновската художествена школа са наситени с предренесансови елементи.
+Литература [редактиране]
+ Основна статия: Българска литература
+
+
+Добри Войников, автор на Криворазбраната цивилизация
+Под българска литература се разбира цялата книжнина, създадена и писана на български език. Макар и да няма точна класификация на периодите на развитие, българската литература може да се раздели най-общо на старобългарска, възрожденска, следосвобожденска, литература между двете войни, литература след Втората световна война - период на социалистически реализъм и най-нова литература (след 1989). Първите творби се появяват към 8 век след Христа и са идейно и естетически обвързани с християнството. В Първата българска държава се открояват имената на свети Климент Охридски (създател на Охридска книжовна школа, първия славянски университет), Константин Преславски (Учително евангелие) и Черноризец Храбър (За буквите, около 893 година). По време на византийското и турското владичество, българската литература е в период на упадък и почти не се развива.
+Музика [редактиране]
+ Основна статия: Българска музика
+
+
+Йоан Кукузел
+Едни от най-ранните примери за българска музика са творбите на Йоан Кукузел (13-14 в.). Най-известната му творба е Полиелей на българката. Йоан Кукузел, наричан Ангелогласния, също реформира византийското нотно писмо и въвежда т.нар. невми. От периода на ранното средновековие до днешни дни са достигнали само образци на църковната музика, повечето творби са на неизвестни автори.
+Светската музика остава неразвита през следващите няколко века, най-вече по време на турското владичество. По време на турската власт в България не е известно да е имало музикални институции и музикална педагогика, затова се приема, че не е съществувало професионално музициране. В края на 19 век, след освобождението на България, се заражда т.нар. Българска класическа музика. Маестро Георги Атанасов, Добри Христов и Емануил Манолов са част от първото поколение български композитори. Емануил Манолов е автор на първата българска опера — Сиромахкиня. Панайот Пипков е известен със своите оперети, но най-вече с химна на светите братя Кирил и Методий, известен като Върви, народе възродени.
+България се слави и с редица талантливи певци като Борис Христов, Гена Димитрова и Николай Гяуров. По времето на социализма се развива т.нар. естрадна музика, чийто видни представители са Лили Иванова, Васил Найденов, Емил Димитров, Борис Гуджунов, Маргрет Николова, Паша Христова, Богдана Карадочева, Орлин Горанов, Йорданка Христова и Бисер Киров. Много от тях се радват на световна известност през 60-те, 70-те и 80-те години, а част от тях са много популярни и днес в България.
+През последните две десетиления в България се популяризира поп-фолка (или чалга, от арабски и турски: çalgı — свирня, музика), музикален стил, представляващ смесица от ориенталски ритми и балкански фолклор, той също има голяма поулярност в други европейски страни като Република Македония, Сърбия, Румъния и др.
+Кино [редактиране]
+ Основна статия: Българско кино
+За начало на кинематографията в България се счита филмът на Васил Гендов „Българан е галант“ (1915). От 1915 до 1948 година (когато се национализира кинопроизводството) са създадени 55 филма. По време на управлението на Отечествения фронт се създават филми с историческа и идеологическа насоченост, като се осъществява строг контрол и цензура от държавата, а някои филми са спирани или сваляни от екраните. Най-голямото студио по това време е киностудио „Бояна“.
+Обичаи [редактиране]
+ Основна статия: Български обичаи
+
+
+Български великденски яйца
+Българите имат множество самобитни обреди и обичаи, произлизащи от съчетаването на езическите и християнските разбирания за света и вселената. Те обикновено са подредени в календарна последователност. Най-известни са сурвакането - характерен за Нова година обичай, известен в цялата страна; хамкането - изпълняван на Сирни заговезни, когато всички в семейството се опитват да уловят само с уста сварено обелено яйце, халва или въглен, завързани на края на конец, закачен на тавана, който се върти около трапезата. Мартеници пък се връзват за здраве на първи март, когато започва краят на зимата.
+
+
+Подготвен за надбягвания кон на Тодоровден
+Лазаруването е най-важната традиция в обредната система от момински пролетни обичаи. Тогава се събира цялото село и потенциалните свекърви и ергените оглеждат нагиздените моми, за да изберат своите бъдещи снахи и съпруги. Великден, Възкресение Христово е най-значимият религиозен празник. Датата на Великден зависи от първото пълнолуние след деня на пролетното равноденствие. Червени великденски яйца се боядисват на Велики четвъртък. С първото боядисано в червено яйце бабата чертае кръстен знак по челата на децата, за да са здрави и румени през годината. На Велики Четвъртък се подновява квасът и се замесва тестото за великденските хлябове и козунаци. През празничните дни се играят хора̀, а момите и ергените връзват люлки и се люлеят, пеейки обредни песни.
+Кукерските обреди се осъществяват от мъже, предрешени като зверове или типични персонажи (бабата, дядото, царят, бирникът), винаги с маски на главите, често с чанове на пояса и с кожуси с козината навън. Те танцуват по улиците, за да изплашат лошите сили и да пропъдят студа и извършват обредни действия като оран, сеитба и други за плодородие и здраве.
+Коледуването e най-значимият в обредно отношение зимен празник и сред най-големите годишни празници, известни по цялата българска етническа територия. Коледарите пеят за щастие в семейството и придобив в стопанството.
+Нестинарството е танц на босо в жарава, но в него има религиозен смисъл. Нестинарите са пазители на скритото знание. Обичаят днес е най-автентично запазен в село Българи.
+
+Здравейте и добре дошли!
+
+
+
+Първите стъпки са трудни, но винаги можеш да измяукаш за помощ.
+Ако тепърва „прохождате“ в Уикипедия, сте попаднали на правилното място. Това е първата от поредицата помощни и административни страници в Уикипедия на български, които ще ви помогнат още от началото на вашето уикипедианство. Ако за първи път попадате в сайт, изграден с технологията уики, някои неща в софтуера и навигацията из страниците могат да ви се сторят объркващи. Не се притеснявайте, всички потребители се сблъскват с тези технически особености, но обикновено бързо ги разбират и свикват с тях, защото тази среда е много дружелюбна за потребителите.
+Ние, уикипедианците, се стараем тази среда да е дружелюбна и от човешка гледна точка. Уикипедия е проект за създаване на електронна енциклопедия, който се развива на изключително доброволчески начала. Радваме се на всеки нов потребител, който отделя време и знания, за да разширява и подобрява свободното енциклопедично съдържание на български език. Насърчаваме го да се регистрира (това има предимства, но не е задължително) и да продължи да допринася според желанията и възможностите си и в съответствие с установените тук принципи, правила и препоръки.
+За да допринасяте енциклопедично, дори не е задължително да сте прочели всички страници с правила и упътвания. Никой не иска това от вас, а може би и вие сами не го искате. Като нищо може да се окаже, че дълго време сте допринасяли качествено и според правилата, преди изобщо да разберете, че такива има написани отдавна. Достатъчно е да сте чели статии от хартиени или други електронни енциклопедии, за да добиете усет как се пише в Уикипедия. Необходимо е обаче да подхождате добронамерено, без да преследвате лични интереси и без да се опитвате да разрушите съдържанието ѝ. Такива действия рядко остават незабелязани и често биват санкционирани.
+Едно от най-хубавите неща в Уикипедия е нейната прозрачност за всички потребители. Всичко случващо се на сайта се вижда в реално време и се съхранява в историите на страниците и в дневниците. Всяка направена редакция се записва в базата от данни на сайта и може впоследствие да бъде идентифицирана по уникален начин. В случай на грешка или недобронамерена редакция страницата може да бъде възвърната и в резултат в статиите остават само градивните енциклопедични приноси. Възможно е проблемите да не бъдат отстранени веднага, а едва след известен период от време, но по-важното е, че всеки потребител има възможност да поправи проблем, когато го открие. В Уикипедия като колективен проект под свободен лиценз важи принципът когато достатъчно много очи гледат, всички грешки се виждат. И като енциклопедия, и като уебсайт, и като световен обществен феномен, тя съществува по силата на един простичък факт: добронамерените хора в Уикипедия винаги са повече от недобронамерените.
+Помощ за помощните страници
+
+Помощните и административни страници в Уикипедия са организирани в седем сравнително обособени групи, които представят най-важните аспекти на Уикипедия като енциклопедия, като проект под свободен лиценз, като онлайн общност от хора и като специфичен софтуер.
+Първи стъпки — някои въпроси, които може би ви вълнуват преди да започнете да допринасяте: условия за ползване на сайта, защита на личните данни, дали да се регистрирате, най-важните принципи на Уикипедия накратко
+Правна рамка — страници, посветени на авторските права и свободното съдържание, което Уикипедия разпространява
+Енциклопедично съдържание — по-подробно изложение на принципа на енциклопедичност и препоръки по отношение на създаването и редактирането на статии
+Уикиетикет — повече за принципите на поведение и общуване на уикипедианците
+Редактиране на страници — всичко за възможностите, които уики-софтуерът ви дава за редактиране и управление на страниците в сайта: текст, картинки, категории, таблици, шаблони и какво ли още не
+Портал на общността — с повече информация за Вас като регистриран потребител и като член на уикипедианската общност, за процедурите и обсъжданията в общността и съвместните проекти, по които се работи
+Навигация — помощ с ориентирането и навигацията из този и сродните му сайтове, информация за всички функционалности, които правят ползването му по-лесно и удобно.
+Няма определен ред, в който да четете помощните страници: те са организирани така, че между всеки две страници да се достига с минимален брой щраквания на мишката. Препоръчваме ви да прегледате краткия наръчник на уикипедианеца, който съдържа връзки към по-подробно изложение на всяка от най-важните засегнати теми.
+Винаги когато имате нужда от помощ, можете да попитате уикипедианската общност на страницата за разговори или на беседата на някой уикипедианец, който мислите, че може да ви окаже съдействие. Ако сте прочели съответните помощни страници, но въпреки това не сте открили отговори на въпросите си или в текстовете има неясни места, не се колебайте да споделите впечатлението си на прилежащите беседи.
+
+Влизането като регистриран потребител не е задължително за разглеждане на страници от Уикипедия, а дори и за тяхното редактиране. Обаче то осигурява на потребителя допълнителни възможности и, в общи линии, проектите го препоръчват.
+Регистриране [редактиране]
+
+Създаване на потребителска сметка означава, че вие подавате Потребителско име (своето истинско име или прякор) и парола. Системата отхвърля потребителско име, което вече се използва. Дадена потребителска сметка се създава само веднъж. Тогава "влизате". Следващият път, когато влизате, отново подавате своето потребителско име и с паролата доказвате, че вие сте същото лице.
+Редакциите, които извършвате, се записват под вашето потребителско име. Ако не сте влезли като регистриран потребител, редакциите се записват под вашия IP адрес.
+Влизането и потребителските настройки на дадения етап се извършват отделно за всяко уики.
+Цел на регистрирането [редактиране]
+
+ Основна статия: Уикипедия:Защо да се регистрираме?
+Не е задължително да влизате като регистриран потребител, за да четете което и да било уики. Не е нужно дори да влизате с парола в системата, за да редактирате дадено уики - всеки може да редактира почти всяка страница, с изключение на защитените страници.
+Регистрираният принос към проекта обаче има известни предимства: потребителите ще получават пълно признание за приносите си в историите на статиите, по които работят, могат пълноценно да общуват с другите участници и да се представят пред общността, както и имат на разположение някои технически удобства, недостъпни иначе за нерегистрираните потребители.
+Как се влиза [редактиране]
+
+Влизането и настройките се правят отделно на всяко уики (за плановете това да се промени, вижте Унифицирано влизане). За вас може да е удобно, а за поддържането на идентификацията между отделните уикита – полезно, ако използвате едно и също потребителско име на всяко уики, което използвате, ако това име е още свободно.
+Първо, убедете се, че вашият браузър приема „бисквитки (кукита)”. Някои браузъри могат да приемат или отхвърлят „бисквитки” от отделни сайтове; потребителите им трябва да конфигурират браузъра си да приема „бисквитки” от всяко уики, което планирате да редактирате, като напр. 
+Отидете на уикито, в което искате да влезете като регистриран потребител. Щракнете върху препратката Регистриране или влизане в горния десен ъгъл на страницата. Тогава от вас ще се поиска да въведете потребителското си име и паролата. Ако преди това не сте влизали, ще трябва да въведете паролата си два пъти.
+Може да дадете адреса на електронната си поща, ако желаете. Другите потребители ще могат да ви изпращат електронни писма на адреса ви, но няма да открият кой е той.
+Ако щракнете в кутийката Запомняне на паролата между сесиите, няма да ви се налага да въвеждате паролата си отново, когато влизате в MediaWiki от същия компютър. Тази функция работи само, ако вашата парола не е генерирана от софтуера на. В такъв случай, променете паролата си.
+Проблеми при влизане [редактиране]
+Ако се окаже, че можете да влезете, но щом поискате да видите някоя страница след страницата 'Успешно влизане', се оказва, че сте излезли, това най-вероятно е проблем с „бисквитките”. Ако сте сигурни, че „бисквитките” са разрешени, проверете да не би неволно да сте включили името на домейна, който използвате в списък със сайтове, от които не е позволено да се приемат „бисквитки” (тази функция е налична в Mozilla Firebird 0.6 и по-нови версии, както и Microsoft Internet Explorer версия 6 и по-нови). Също така, убедете се, че датата и часът във вашия компютър са настроени правилно; ако не са, „бисквитките” може вече да са невалидни.
+Ако влезете с разрешена функция за приемане на „бисквитки”, при следващо влизане като различен потребител без разрешена функция за приемане на „бисквитки”, ще се окаже, че сте излезли.
+Лични настройки [редактиране]
+
+ Основна статия: Уикипедия:Настройки
+Щракнете на препратка Настройки в горната дясна част на страницата за различни опции, включително:
+Смяна на парола.
+Смяна на облика, който сменя начина по-който се виждат уеб страниците.
+Лична потребителска страница и беседа [редактиране]
+
+ Основна статия: Уикипедия:Потребителска страница
+ Основна статия: Уикипедия:Дискусионна страница
+Като регистриран потребител имате възможност да създадете своя собствена потребителска страница и потребителска дискусионна страница. Когато влезете, ще видите своето потребителско име в горната дясна част на страницата. Щракнете върху него, за да отидете на своята потребителска страница, която можете да редактирате по същия начин, както която и да било уики страница на MediaWiki.
+Повечето потребители пишат на потребителските си страници нещо за себе си и за своите интереси.
+Имате и потребителска дискусионна страница. Можете да отидете на нея като щракнете върху препратка Моята беседа до своето потребителско име в горната дясна част на страницата. Други хора могат да пишат съобщения на вашата потребителска дискусионна страница, като я редактират, а вие можете да отговорите.
+Излизане от системата [редактиране]
+
+По всяко време можете да излезете, като щракнете върху препратка Излизане в горния десен ъгъл на страницата.